Фридрих Шилер
Надежда

Открай човек се носи със мечти

за бъдеще по-хубаво и мирно;

по цел далечна, златна той лети

и я преследва дръзко и неспирно.

Светът старее и се подмладява,

ала човекът вечно се надява.

 

Надеждата от първия му час

вратите към живота му отваря,

тя момъка зове с омаен глас

и не угасва с грохналия старец.

Заровят ли го в гроба му накрая,

на камъка надгробен тя сияе.

 

Не е химера празна на човек,

когото тя във час безумен елита —

сърцето ни тя буди с властен ек:

„Родени сме за участ по-честита!“

И този глас, отвътре що нашепва,

надеждата в душата ни укрепва.