Георг Тракл
Гродек

Привечер от смъртоносните оръжия

кънтят горите есенни, златистите поля

и езерата сини, над които мътно

се претъркулва слънцето; нощта обгръща

умиращите воини и поплаците диви

на техните премазани уста.

Но тихо в дън простора облаци червени,

в които обитава зъл един разсърден бог, събират

кръвта проляна, хладината лунна;

отвеждат всички пътища към тлението черно.

По хълма мълчалив, под клоните на мрака и звездите,

дохожда олюляваната сянка на сестрата

да поздрави душите на героите, кървящите глави;

и тихо във тръстиката проплакват флейтите на есента.

О горда скръб! Вий, бронзови олтари,

негаснещият пламък на духа подхранва се в могъща болка

от всички неродени внуци.