Включено в книгата
Оригинално заглавие
Erlkönig, (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 8 гласа)
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966


Кой в мрака среднощен на коня лети?

Бащата с невръстно дете до гърди.

Той крепко го стиска и пази от студ,

грижливо загръща го в топлия скут.

 

„Какво ти е, синко? Трепериш от страх.“ —

„Не виждаш ли горския цар, татко, ах,

с опашка, с корона на грозна глава?“ —

„Не бой ми се, синко, мъгла е това!“

 

„Ела с мен, момченце, във моите гори!

Там с теб ще играем чудесни игри,

цветя ще събираш по речния бряг

във свилени дрехи и златен калпак.“

 

„Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти,

що горският цар ми изтихо шепти?“ —

„Не ми се страхувай, не, чедо, недей!

В листата изсъхнали вятърът вей.“

 

„Кажи ми, момченце, ще дойдеш ли с мен?

Там с моите щерки ще припкаш весден.

Те в лунния зрак ще играят навън

и теб ще люлеят със песни за сън.“

 

„Не виждаш ли, татко, не виждаш ли там

момите на царя как тичат насам?“ —

„Да, виждам ги, чедо, аз виждам — безспир

върбите се люшкат във сивата шир.“

 

„Обичам те, блазни ме твойта снага;

не искаш ли, силом те грабвам сега!“ —

„Пази ме, о татко! Студени ръце

забива без жалост той в мойто сърце.“

 

Бащата препуска, страхът му расте,

на скута му стене примряло дете;

пристига във къщи задъхан, сломен,

в прегръдките стиснал труп ледностуден.

Край
Читателите на „Горски цар“ са прочели и: