Гюнтер Айх (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Гюнтер Айх от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Гюнтер Айх
Günter Eich
Роден1 февруари 1907 г.
Починал20 декември 1972 г. (65 г.)
Професияпоет, белетрист, преводач, драматург
Националност Германия
Активен период1927 – 1972
Жанрстихотворение, радиопиеса
НаградиГеорг Бюхнер“ (1959)
Фридрих Шилер“ (1968)
Андреас Грифиус (1972)

Повлиян от
СъпругаИлзе Айхингер
ДецаКлеменс Айх
Подпис
Уебсайт
Гюнтер Айх в Общомедия

Гюнтер Айх (на немски: Günter Eich) е германски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси.

Биография и творчество

Гюнтер Айх е роден в Лебус ан дер Одер.

Айх следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на 23-годишна възраст – „Стихотворения“ (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края ѝ попада в американски плен.

След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение Група 47. Представител е на движението литература на развалините. Публикува стихосбирките „Отдалечени дворове“ (1948) и „Подземна железница“ (1949), в които се долавя благотворното влияние на природната лирика на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на „Група 47“ (1950) и Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1951), чийто член поетът става в 1955 г.

Следват стихосбирките „Посланията на дъжда“ [1] (1955), „Продължение на разговора“ (1957), „Към дело“ (1964) и „Поводи и алпинеуми“ (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му – „Според книжата на Зойме“ (1972).

Библиография

„Посланията на дъжда“ (1955)
  • Gedichte, 1930
  • Rebellion in der Goldstadt, 1940
  • Züge im Nebel, 1947
  • Abgelegene Gehöfte, Gedichte, 1948
  • Untergrundbahn, Gedichte, 1949
  • Botschaften des Regens, Gedichte, 1955
  • Stimmen, 7 Hörspiele, 1958
  • Ausgewählte Gedichte, 1960
  • Zu den Akten, Gedichte, 1964
  • Anlässe und Steingärten, Gedichte, 1966
  • Maulwürfe, Prosa, 1968
  • Ein Tibeter in meinem Büro. 49 Maulwürfe, Prosa, 1970
Посмъртни публикации
  • Nach Seumes Papieren, Gedichte, 1972
  • Gedichte. Ausgewählt von Ilse Aichinger, 1973
  • Gesammelte Werke in vier Bänden, 1991
  • Sämtliche Gedichte, 2006

Награди и отличия

В чест на поета са учредени 2 награди „Гюнтер Айх“ – австрийска за лирика (1984) и германска за радиопиеси (2006).

Бележки

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки