Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bridesmaids, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Корекция
sonnni (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джейн Костело. Шаферки

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Американска. Първо издание

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Моника Динева

ISBN: 978-954-260-906-3

История

  1. — Добавяне

Глава 99

Апартаментът ми

Събота, 9 юни

Събудих се. Устата ми дъхаше на алкохол, окото ми пулсираше и имах много странно усещане за изминалата нощ. Като казах „странно“, веднага разбирах, че нещо не бе както трябва, но ми бе нужна половин секунда, за да си припомня какво точно. Сетих се и стомахът ми се преобърна така бързо, сякаш някое магаре, което страдаше от сериозни промени в настроението си, ме бе изритало със задните си крака.

Поех дълбоко дъх. Донякъде бе съвсем обяснимо, че се чувствах така, като се имаше предвид количеството кафе, което изпих, когато се прибрах у дома миналата вечер. Като за капак на алкохола, с който се бях наливала цял ден, на болкоуспокояващите, които изпих следобеда, и на удара в окото, който ми нанесе диамантът на Валентина.

И все пак знаех, че това, което чувствах, не бе предизвикано от всички тези неща. Нищо не можеше да ме накара да се почувствам по-отвратително от спомена за думите на Джак: „Иви, не знаеш какви ги приказваш. Да не би тези абсурдни обвинения да са твоят начин за скъсване с мен? Не е нужно да късаш с мен. С удоволствие ще си тръгна без много шум“.

Само при мисълта за тях и главата ми се завъртя толкова силно, колкото и стомахът ми. Не можех да събера мислите си и отчаяно се опитвах да проумея какво се бе случило. Изглеждаше толкова искрен. И все пак, може би не е бил, само като се сетя какво ми каза Бет. Боже, така ми се искаше да му повярвам, но така щях да изляза кръгла глупачка. Ами ако ми бе казал истината? Дали вече не бе прекалено късно?

Погледнах към тавана и се концентрирах върху една огромна паяжина, която се спускаше между абажура и горния край на завесата. Затворих очи и се опитах да обмисля трезво ситуацията.

Доколкото можех да преценя, имаше само две възможни обяснения за случилото се:

A. Джак ме бе лъгал и бе излизал и с мен, и с Бет, както подозирах. В този случай той се бе държал като отвратителен, подъл измамник в продължение на месеци, без въобще да мисли за чувствата ми.

Или:

B. Джак не ме бе лъгал и не бе излизал с мен и с Бет. В този случай публично го обвиних, че го бе направил, и то веднага след като беше открил не само истината за миналото ми, но и факта, че му бях разказала грандиозни измислици. То тогава аз съм идиот.

Странно, но се мъчех да открия по нещо положително и в двата сценария.