Джейн Костело
Шаферки (118)

Глава 118

Когато приближих Грейс и Боб, тя изпъна гръб и усетих, че присъствието ми бе толкова желано, колкото избухването на птичия грип в царството на фламингото.

— Иви! — възкликна Боб, когато ме видя. — С Грейс тъкмо сравнявахме медените месеци. Нашите три седмици в Колумбия звучат доста по-различно от Малдивите. На теб, разбира се, ще ти хареса. Но трябва да си призная, че тайно доста им завиждам за казанчетата на тоалетните.

— Обзалагам се — кимнах аз.

— Между другото — добави той, — видях, че говореше с Гарет. Най-после разбрах защо е напуснал работата при такива странни обстоятелства.

— О, защо? — попитах аз.

— Нали се сещаш, че ти бях казал, че се е случило нещо странно между него и Диъдри Бенет, колежката ми? Е, оказа се, че за кратко двамата са се позабавлявали.

— Това не беше ли онази жена с големия задник и ужасните зъби? — попитах аз.

— Точно тя — отвърна Боб. — Но това явно не е спряло Гарет. Когато напусна, буквално започна да я преследва. Дори й купи някакво странно латексово бельо от онези смешни магазини, сещаш се кои имам предвид. Точно тогава се намеси ректорът и му каза или да престане, или да се маха. За щастие той избра второто и оттогава насам не е притеснявал Диъдри. Ооо, всъщност това бе времето, когато ти започна да излизаш с него. Лично аз смятам, че ще постъпиш добре, ако го избягваш.

— Мисля, че си прав, Боб. Виж — продължих аз, — ще може ли да поговоря с Грейс за секунда? Ако може, насаме.

— Разбира се — отговори Боб. — И без това се канех да тръгвам, за да потърся майка ти. Оставих я да разказва на една от лелите на Едмънд за контейнера за червеи, който монтира в момента. Но не съм сигурен дали тази тема би се понравила много на една лейди Барнет.

В мига, когато Боб се отдалечи и вече не можеше да ни чуе, аз директно подхванах въпроса.

— Грейс, съжалявам, че не ти казах — започнах аз. — Наистина съжалявам. Едва снощи разбрах за това и просто исках да мине сватбата, за да не провалим всичко.

Тя въздъхна:

— Сега вече е малко късно за това.

— Знам — отвърнах аз.

— Значи щеше да ми кажеш? — попита тя.

— Ами, да, мисля, че щях — отговорих аз и веднага осъзнах, че щях да направя живота по-лесен, ако просто бях казала „да“.

— Какво искаш да кажеш с това „мисля, че щях“? — обади се тя. — От теб се очаква да бъдеш най-добрата ми приятелка. Най-добрите приятелки не могат да крият подобни тайни една от друга.

— Знам, знам — намесих се аз. — Сигурна съм, че щях да ти кажа, но не беше толкова просто. Притеснявах се как щеше да се отрази на отношенията ти с Патрик. Мисълта ми е, че знаех, че напоследък нещата между вас бяха сложни, и се боях, че ако просто се появя и ти кажа, ти можеше, ами това щеше да ги направи дори още по-сложни.

— Не се тревожи за това — отвърна тя, подсмърчайки. — Не си единствената, която се притеснява да ми каже какво става.

Поколебах се.

— Става въпрос за това, че Патрик е останал без работа, нали?

— О! — унило отвърна тя. — Знаела си и това.

— Извинявай — сведох глава. — Обаче това е всичко, което знам. Не знам защо или какви са причините.

— Той си призна всичко малко по-рано днес — намеси се тя. — Останал е без работа преди няколко месеца, точно след сватбата. Ето това е бил проблемът му.

— Но защо? — попитах аз.

— Съкратили са го — въздъхна тя. — Знам, че звучи невероятно! Винаги съм си мислела, че съкращението е нещо, което се случва на, знам ли… на миньорите, работниците в автомобилната индустрия и… но не и на адвокатите. Не и на Патрик. Но един ден просто го извикали и му казали, че в бизнеса има спад и фирмата трябва да съкрати разходите, и го уволнили. Просто ей така.

— Господи! — възкликнах аз. — Нищо чудно, че е бил в лошо настроение.

— Излизал е и работел на свободна практика, като е поемал всякакви случаи — продължи Грейс, — но никъде не е получавал достатъчно пари, че да плаща сметките в дългосрочен план. Но това, което не мога да проумея, е, че той дори не е могъл да се реши да ми каже. Що за съпруга съм аз?

— Не ставай смешна — отвърнах аз. — Ти си невероятна съпруга и Патрик те обича. Знаеш това, нали?

Тя отново подсмръкна и не отговори.

— Нали знаеш какво точно се е случило между него и Шарлот? — попита тя.

Кимнах.

— Да. Тя ми каза. Освен това ми каза, че е приключило само след няколко секунди. Той не успял да избяга от нея достатъчно бързо.

Устните на Грейс започнаха да треперят.

— И все пак това не променя факта, че той е правил секс с една от приятелките ми.

Прегърнах я.

— Знам, миличка, знам — добавих аз. — Но не позволявай това да унищожи брака ви, Грейс. Моля те. Заради теб самата и заради децата.

Когато изрекох тези думи, не бях напълно убедена дали съветът ми бе добър, или не. Тя бе права. Съпругът й бе правел секс с една от приятелките й. Възможно ли бе някой да прости подобна постъпка? Но въпреки това, нещо дълбоко в мен ми казваше, че в края на краищата, това бе правилният избор.

— Предполагам, че доста трябва да помисля над нещата — отвърна тя. — Случката е прекалено прясна. Трябва добре да премисля как да постъпя.

— За бога, първо си издухай носа — отговорих аз и се наведох към нея, за да я прегърна.

Тя обви толкова здраво ръцете си около мен, че едва успявах да си поема дъх.

— Благодаря ти, Иви — промълви тя. — Обичам те.

— И аз те обичам, Грейс — добавих аз.

Изведнъж Патрик застана до нас. Явно се ужаси, когато ни видя така.

— Иви, ще имаш ли нещо против, ако ти отнема съпругата си за малко? — попита той. — Трябва да проведа наистина сериозен разговор, за да си я върна обратно.

— Грейс, не приемам нищо за даденост — започна той, — но ще направя всичко, всичко, за да останеш при мен, за да ми простиш. Знам, че не те заслужавам, но без теб аз съм нищо, Грейс. Наистина е така.