Джейн Костело
Шаферки (35)

Глава 35

Това е Гарет. Отново. Казвам отново, защото след сватбата на Грейс се натъквах на него за трети път. Ако носех чифт прилепнали панталони, размер 8, щях да се чувствам по-малко неудобно в тази ситуация.

— Здрасти, Гарет! — унило поздравих аз.

— Здрасти! Госпожо Харт — добави той с усмивка и протегна ръка към майка ми, — слушал съм много за Вас.

— О, всъщност съм госпожица — отвърна тя, усмихвайки се, и се здрависа с него.

Последва неловко мълчание.

— Майко, това е Гарет — започнах с неохота. — Той работи заедно с Боб в университета. Част е от управителния съвет.

— Много повече от това — поправи ме той.

— Съжалявам — отвърнах аз. — Не исках… съжалявам.

Пак настъпи неловко мълчание.

— Е, как си, Иви? — попита той и отново се усмихна. — Изглеждаш наистина страхотно.

Насилих се да му кажа: „Ти също“, но за съжаление, нищо не можеше да бъде по-далече от истината. По челото на Гарет бе избил обрив, който му придаваше гневно изражение. Той не се бе бръснал толкова дълго време, че бе заприличал на героя на Том Ханкс в последния половин час на филма „Корабокрушенецът“.

— Ъъъ, мерси, Гарет — отвърнах аз.

— Приемете моите поздравления за предстоящата сватба, госпожице Харт — обърна се той към майка ми.

— О, благодаря ви. Ще присъствате ли на сватбата? — невинно попита тя, а аз се въздържах да не изпъшкам на глас. Той засия от щастие:

— Ако получа покана.

О, боже! Знаех какво щеше да последва.

— Ами, считайте се за поканен — жизнерадостно отвърна майка ми.

Ако не си изкарваше прехраната в преподаване на йога, точно в този момент бих я изритала здравата в пищяла. Тя сякаш прочете мислите ми и обяви, че трябвало да се отбие в магазина за здравословна храна.

— Свърши ми гинко билобата. Няма да се бавя дълго — добави тя и остави Гарет да се чуди на какъв ли език му говореше.

— Иви, така и не успяхме да си поговорим като хората за нашата връзка — добави той, а челото му започна да се сбръчква.

Нямаше накъде да бягам:

— Зная. Но просто не съм сигурна, че има за какво да говорим.

— Работата е там — вметна той, — че напоследък много мислих за това, а ти винаги си казвала, че имаш проблем с обвързването. Искам да ти помогна.

Тази мисъл бе толкова ужасяваща, колкото да лекуваш афтите в устата си с пакет сол и кисел чипс. Опитах се да запазя спокойствие, докато се обръщах към него:

— Гарет, чуй ме. Нищо не можеш да направиш, за да ми помогнеш. Просто съм такава. Все още не съм готова да се обвържа с някого.

— Но ти си почти на тридесет — отвърна той.

— Остават ми още три години, докато ги навърша! — изкрещях аз.

В очите му отново се появи тъжният поглед на малко кученце. Сега бях убедена, че той вземаше уроци от някой басет.

— Не мога да понеса факта, че можеш да останеш стара мома, това е всичко — отвърна той.

Изкушавах се да го попитам дали подобно обвързване щеше да помогне на каузата му. Но като забелязах, че устната му започна да трепери, си премълчах.

— Гарет, знам, че те нараних — с мек тон добавих аз.

— Нарани ме, Иви, наистина ме нарани — каза той.

— Съжалявам — продължих аз. — Наистина ужасно съжалявам. Аз съм глупачка. Ти си прекрасен мъж. Някой ден ще откриеш жена, която да те заслужава.

— Но аз наистина усещам, че между мен и теб съществува някаква връзка.

Не бях сигурна дали бих могла да бъда по-ясна от това.

— Съжалявам, Гарет — продължих аз, — съжалявам, че те нараних, съжалявам, че не успях да се обвържа с теб. Наистина много съжалявам.

Той се канеше да каже нещо друго, но тогава видях майка ми, която се връщаше обратно при нас. Реших да предприема своя ход.

— Ето, че майка ми идва — започнах аз. — Трябва да се погрижа да я върна обратно, защото започва да вали.

— Нали имаш чадър? — попита той.

— О, да, имам. Но тя има разстройство — прошепнах аз, наведена към него.

— Разстройство ли? — попита той и се намръщи. — Какво е това разстройство?

— Тя напълно полудява, ако се докосне до дъждовна вода — обясних аз. — Нарича се Синдром на Гремлините^[1].

Той направи физиономия и попита:

— Какво? Като във филма ли?

— Точно така. Гледката не е много приятна. Никак не ми се ще да станеш свидетел на нещо подобно.

Той се канеше да ми зададе още въпроси, но майка ми се присъедини към нас.

— Добре, всичко е готово — усмихна се широко тя, като държеше пазарската си чанта.

Гарет предпазливо отстъпи назад.

— Съжалявам, че не успяхме да си поприказваме повече — провикнах се аз, докато теглех майка ми за ръката.

— Чао, Иви! — отвърна той, а лицето му бе добило тревожен израз. — Ще се видим на сватбата.

Дявол да го вземе, дявол да го вземе, дявол да го вземе!

— Майко, знаеш ли какво направи току-що?

— Какво?

— Това е бившият ми приятел и последният човек, когото бих искала да видя на сватбата — отговорих аз.

Тя не изглеждаше много притеснена от новината и допълни:

— Изглежда мило момче.

— За теб всеки е мил — отбелязах аз.

Тя се нацупи:

— Ти си тази, която е ходила с него.

При тази мисъл стомахът ми се сви на топка. Отвърнах й мрачно:

— Знам.

— Както и да е, само защото си скъсала с някого, не означава, че не може да си останете приятели — добави тя.

— Знам, макар че до този момент успях напълно да оправдая тази теория.

Изведнъж осъзнах, че заради случилото се все още не бях отговорила на съобщението на Джак и тази мисъл веднага повдигна духа ми. Извадих телефона от джоба, за да прочета отново съобщението си, но когато погледнах към екрана, започна да ми се гади. Там пишеше: „Съобщението е изпратено“.

Всичко оплесках! Изпратила съм черновата. Той щеше да си помисли, че съм голяма развратница. Пред мен секс бомбата Аби Титмус би изглеждала като учителка в неделно училище. Незабавно трябваше, да му изпратя друго съобщение, за да му обясня. Но, как по дяволите, да обясня подобно нещо?

Започнах да съчинявам ново съобщение, обзета от паника: „Съжалявам, просто се шегувах. Честна дума, не съм нимфоманка“, а после бързо натиснах „изпрати“.

След няколко минути получих още едно съобщение. Беше от него. Състоеше се само от един ред.

„Ще се опитам да скрия разочарованието си.“