Джейн Костело
Шаферки (82)

Глава 82

— Сигурна ли си, че всичко е наред? — попита Джак, когато се метнахме на задната седалка на едно такси.

— Да. Честно казано, ми се струва, че ми дойде малко в повече — отвърнах аз и събрах очите си в точка, за да подчертая колко бях пияна. Веднага осъзнах, че сигурно изглеждам ужасно непривлекателна.

— Аматьорка! — усмихна се той. — Смятам, че беше изключително смела, когато се качи и пя на сцената.

— Сериозно! — продължи той. — Дори и след милион години няма начин да ме накараш да направя подобно нещо.

— Наистина ли?

— Хората си мислят, че се бият котараци, когато започна да пея. Никога не съм пял на караоке. И по сватбите само си отварям устата по време на изпълнението на химните.

— Е, няма как да го разбера, нали? — отвърнах аз. — Винаги съм най-отпред, стиснала букет в ръката си. Както и да е, някой ден трябва да пробваш, може и да ти хареса.

— Иви, може да те харесвам достатъчно, че да ме убедиш да направя много неща, но никога, ама никога няма да ме накараш да пея пред хора.

— Развали ми удоволствието — въздъхнах аз, — и то точно когато изживях всичко това.

Ръката му изведнъж докосна моята, той ме погледна в очите и бавно ме притегли към себе си. Лицето му бе на сантиметри от моето и аз усетих нежния му дъх по кожата си. Устните ни се срещнаха и когато започнахме да се целуваме в тъмнината на таксито, останах поразена.

Веднъж Грейс ми беше казала, че тя и Патрик почти са правили секс на задната седалка на едно такси. Не бях много сигурна какво точно значи „почти“, но се обзалагах, че бе нещо, което напоследък не практикуваха много често. Тази мисъл изникна в съзнанието ми, защото по едно време целувките ни станаха доста по-страстни, отколкото можеше да се очаква да бъдат при подобни обстоятелства.

Притискахме телата си едно в друго и фактът, че всичко това ставаше възможно най-безшумно, за да не привлечем вниманието на шофьора, още повече ускори пулса ми.

Ръката на Джак бе върху крака ми, като той я приплъзна бавно нагоре. Полата ми започна да се набира около бедрото ми. От начина, по който забави целувките си, разбирах, че се опитваше да отгатне дали това ме притесняваше, или не. Целунах го така, че да сложа край на колебанията му.

— Ако минем покрай парка, по-бързо ли ще стигнем? — шофьорът подвикна към нас и двамата с Джак веднага се откъснахме един от друг.

— Ами да, това вероятно е най-добрият маршрут — отговори Джак. Спогледахме се и се усмихнахме съзаклятнически.

Таксито продължи да се движи и след няколко секунди Джак отново се приближи към мен. Можех само да видя очертанията на лицето му, осветени от оранжевия отблясък на уличните светлини. Устните му леко докосваха ухото ми и през тялото ми сякаш преминаваше електричество.

— Миналата седмица обаче имах един клиент, който искаше да се спусна по улица „Док Роуд“ — отвърна таксиметровият шофьор и ние отново се откъснахме един от друг, като потиснахме кикота си.

— Мисля, че определено се движите по правилния път — отговори Джак.

— Ами и аз така си мислех — подхвана шофьорът. — Няма да повярвате, но возя всякакви типове.

Подхвана да ни разказва история за една жена, чийто шпаньол започнал да ражда на задната седалка на таксито му, докато той се опитвал да премине двата километра и половина от улица „Смитдаун Роуд“, които били в ремонт. Джак отново се приведе към мен, но този път не ме целуна. Хвана ръката ми и доближи устата си до ухото ми.

— Няма да се измъкнеш така лесно — прошепна той. Обърнах се и леко го целунах по устните.

— Добре — прошепнах в отговор.