Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bridesmaids, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Корекция
sonnni (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джейн Костело. Шаферки

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Американска. Първо издание

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Моника Динева

ISBN: 978-954-260-906-3

История

  1. — Добавяне

Глава 59

Всички знаем, че животът ни преподава уроци, и днес аз научих своя най-важен урок. Никога повече нямаше да нося картата ключ на някоя от приятелките си, която бе в цикъл и следователно имаше голяма вероятност по някое време да пожелае да си влезе в стаята, за да има по-голям избор на санитарни продукти в сравнение с това, което се предлагаше в дамската тоалетна.

Приятелката, за която говорех, всъщност бе Шарлот. Валентина просто бе избрана да действа като пълномощник на отряда, който ме издирваше. Шарлот не бе успяла да побере въпросната карта в собствената си чанта, защото, въпреки че беше изключително красива, блестяща и се съчетаваше страхотно с роклята й, тя беше прекалено малка и в нея не можеше да влезе нищо друго, освен едно обикновено червило марка „Клиник“ и две фиби. И както бях изтъкнала, за мен това обезсмисляше целта на една дамска чанта.

Горката Шарлот толкова много се извиняваше, че беше готова да се самобичува, когато разбра къде съм била през последния половин час. Това ме накара да се почувствам малко по-добре, но съвсем малко. Защото някак си отново успях да изгубя Джак. Бащата на Джорджия се спря да поприказва с мен, а майка ми го подхвана да дискутират членската вноска в организацията за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“.

Знаех, че от моя страна това бе дяволски неразумно.

— Няма да се измъкнеш така лесно — промълви един глас зад мен и накара стомаха ми леко да се свие.

Нетърпеливо се извърнах, но осъзнах, че това бе Себ.

— Дръпни си един стол — казах аз, като от благоприличие се опитвах да скрия разочарованието, което изпитвах. — Забавляваш ли се на партито?

— Невероятно е — отвърна той.

— Не ти ли липсва билярдната маса? — любопитствах аз.

— Е, бих могъл да изкарам една нощ и без нея — отговори той. — Виж, твоят офис не е много далече от мястото, където работя. Може някоя вечер да пийнем някъде или пък на обяд.

Поколебах се.

— Хайде де — продължи той. — Никога не съм виждал журналист, който да откаже покана за безплатен обяд.

— О, ти ли ще черпиш? — попитах аз.

— Разбира се.

Усмихнах се. Бях напълно сигурна, че не исках да започвам повторна романтична връзка със Себ. Но може би в този момент имах нужда именно от нещо различно, като това, да бъда приятел с едно от бившите си гаджета.

— Няма проблем — отвърнах аз. — Задължително ще го направим.

Докато отпивах от питието си, забелязах, че Шарлот седи самичка отстрани на дансинга.

— Себ, ще ме извиниш ли за минута? — попитах аз. — Трябва да ида да видя някого.

В момента се въртеше песента „Не мога да те прогоня от ума си“ и както можеше да се очаква, Валентина бе в центъра на дансинга, като рязко движеше тялото си напред-назад, опитвайки се, доколкото й позволяваше ръстът й от 173 см, да наподобява движенията в клипа на Кайли Миноуг.

— Валентина очевидно получава някакви гърчове — обърнах се аз към Шарлот и седнах до нея. — Как мислиш — да открием парамедик или просто да я застреляме, за да я избавим от мъките й?

Шарлот започна да се кикоти.

— Не ти се танцува, така ли? — продължих аз.

Тя поклати глава и се усмихна:

— Дори да отслабнех с шестдесет килограма, не мисля, че някога ще ме видиш да танцувам по този начин.

— Надявам се — отговорих аз. — Няма да има достатъчно място за двама души, които да танцуват с подобни движения. Накрая ще се окаже, че си извадила нечие око.

— Мисълта ми е, че никога няма да имам самоувереността на някои хора — продължи тя, като този път гледаше към майка ми и Боб. Двамата размятаха ръце подобно на двойка обезумели танцьори на народни танци.

— Сега вече имаш всичко, за да се чувстваш уверена — намесих се аз. — Изглеждаш удивително. Успя да отслабнеш толкова много.

— Трябва да извървя дълъг път, преди да стана почетен член на „Уейт Уочърс“ — въздъхна тя.

— Но ти ще постигнеш и това, нали? — продължих аз. — Сигурна съм, че ще постигнеш много повече от това.

Тя кимна решително и отвърна с усмивка:

— О, ще го направя както трябва. Не съм се отказала от плодовите шейкове и не съм ги заменила с тази проклета диетична кола за едното нищо.

Изведнъж пред нас изскочи Валентина, която приличаше на танцьорка от групата „Леге енд Ко“ и драматично се стовари до нас.

— Е, добре, отказвам се — започна тя. — Ако тук има един проклет необвързан подходящ мъж, да бъда проклета, ако мога да го открия.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита Шарлот.

— Не — отговори тя. — Реших да го раздавам по-кротко след сватбата на Грейс. Да си остане между нас трите, но не се чувствах никак добре на следващия ден. Макар да смятам, че причината за това бе по-скоро говеждото месо, което не бе органично. А и с предястието хапнах малко цикория, която вероятно не се е отразила добре на ензимите ми. Нали ви казах, че имам непоносимост към марулите?

Шарлот кимна и вметна:

— Е, със сигурност не е типично за теб да се бориш за някой мъж?

Валентина направи гримаса:

— Нима искаш да кажеш, че съм лесна?

— Не, не, за бога! — отвърна бързо Шарлот. — Просто искам да кажа, че обикновено всички мъже се тълпят около теб.

Това очевидно бе правилният отговор.

— Да, знам — допълни Валентина с усмивка. — Макар че искам да ви посветя в една тайна.

— Казвай — обадих се аз, без да споменавам, че Шарлот никога не би предала доверието й.

Валентина засия и ни съобщи:

— Ще се омъжвам!