Джейн Костело
Шаферки (112)

Глава 112

Джорджия започна да изглежда леко разтревожена, но подозирах, че моята тревога бе много по-голяма.

— Кога трябва да тръгнем за църквата? — попита тя.

— След около час — отвърнах аз. — Грейс появи ли се вече?

— Ами… — Джорджия се озърна, за да види дали Валентина ни слуша.

— Нима искаш да кажеш, че не е тук! — изкрещя Валентина. — Поне на днешния ден можеше да се постарае и да се появи навреме.

— Сигурна съм, че съвсем скоро ще е тук — отвърна Джорджия. — Знаеш каква е. Винаги закъснява, винаги пристига в последния момент.

— Може и да е така — обади се Валентина. — Но ще бъде невъзможно Андрю Хърбърт да й направи косата за толкова кратко време. Този човек може и да е гений с цветовете, но доколкото знам, в уменията му не влиза пътуване във времето.

— Виж — започна Джорджия, — защо не влезеш вътре и не пийнеш чаша шампанско заедно с нас?

— Добре — отвърна Валентина и се отправи с маршова стъпка към централната сграда. — Занимавах се достатъчно с този Дейвид Бейли^[1] и безстрашната му репортерка.

Когато се озовавахме в приемната, всяка от нас си взе чаша шампанско и не след дълго всички започнаха да се успокояват. Дори и Валентина. Скоро се усещаше радостно вълнение, което трябваше да бъде част от всяка сватба. Отпих от шампанското си и погледнах към Валентина, която сияеше от щастие, защото съвсем скоро щеше да се обвърже до края на живота си с един мъж и сякаш нещо ме принуди да говоря пред останалите, и изведнъж усетих, че се обърнах към тях:

— И така, бих искала да вдигна скромен тост.

Всички спряха заниманията си и погледнаха към мен.

— Е, Валентина — започнах аз, — всички ние те познаваме от повече от шест години и като при всяко приятелство и при нас е имало възход и падение. Няма съмнение обаче, че ти си една на милион, и за щастие откри мъж, който също е един на милион. Някой, който наистина те обожава, някой, който е твърдо решен никога да не те пусне да си отидеш. И това е едно от най-… ами, това е едно от най-удивителните неща в света.

Гърлото ми пресъхна и внезапно се почувствах нелепо развълнувана, мислейки за Грейс, Патрик и Шарлот, но най-вече в главата ми нахлуха мисли за Джак.

Погледнах настрани и се престорих, че проверявам спиралата си, когато очите ми се пълнеха със сълзи. В съзнанието ми проблесна яркият образ на широката и щедра усмивка на Джак и бях ядосана на себе си, затова, че се чувствах толкова сантиментално.

— Добре ли си, Иви? — попита Джорджия и когато положи ръка върху моята, това сякаш още повече даде воля на напиращите ми сълзи.

— Да, да — отвърнах аз и възвърнах нормалния израз на лицето си. — Нека всички да вдигнем чаши! За Валентина!

— За Валентина! — всички вдигнаха тост и ръкопляскаха, докато тя се наслаждаваше на всеобщото внимание.

— О, погледнете — обади се Джорджия, докато се взираше през прозореца. — И Грейс вече е тук.

— Слава богу — отвърна Валентина. — Надавам се, че знае, че не може да остави колата по средата на алеята. Не искам на сватбените снимки да има някакво ауди. Особено някое, което е на три години.

Не бе изминала и минута, когато стъпките на Грейс приближиха към стаята и вратата се отвори с трясък. За всички нас бе ясно, че сватбените снимки бяха последното нещо, което занимаваше Грейс в този момент.