Джейн Костело
Шаферки (65)

Глава 65

— Е, какво мислиш? Дали не ме мами? — попитах аз, докато отпивах глътка вода, а после оставих бутилката на земята до себе си.

— Че откъде да знам? — отвърна Грейс.

Бяхме седнали на тревата навън и чакахме да пристигне самолетът.

Летището на остров Света Мери бе по-скоро едно поле и терминал с размерите на лекарска приемна. Останалите, тези, които трябваше да хванат първия полет заедно с нас, бяха вътре, където пиеха чай, ядяха кифли и крем на буци. Незнайно защо загубих апетит.

— Трябва да призная, че не ми помагаш особено — обърнах се към Грейс.

— Виж — започна тя, — ти си тази, която е видяла всичко. Той държа ли се като някой, който върти и двете ви?

Замислих се за миг и категорично заявих:

— Не, не, не се е държал така.

— Е, в такъв случай — изрече тя, сякаш се опитваше да приключи това.

— Ами не мами, поне не и до момента, в който го видях да казва на друга жена да му се обади. О, боже!

— Виж — продължи тя, — просто изчакай, докато не ти се обади малко по-късно днес. Нали така е казал? После, когато излезеш с него, ако все още се притесняваш, просто го попитай директно.

— Смяташ ли, че имам право да го разпитвам за подобни неща? — попитах аз. — Той не ми е приятел и ние просто се целунахме.

Тя сви рамене.

— Ако е човек на място, няма да има нищо против да го попиташ — отвърна тя. — Стига да го направиш както трябва. Нали се сещаш, да си дадеш вид, че не те притеснява, а просто от любопитство.

Кимнах:

— Ясно. Някога мислила ли си да станеш психолог, който дава съвети?