Джейн Костело
Шаферки (39)

Глава 39

След като приключихме с десерта и изпихме значително количество вино, разговорът около масата заприлича на едно от предаванията „Триша“^[1]. Като се имаше предвид обстоятелствата, при които се бяхме събрали, темата на спора бе ясна — предимствата и недостатъците на брака.

Противник на брака се оказа Леона, една от бившите съседки на Грейс. Тази жена изглеждаше изключително лъскава във всяко едно отношение и толкова кльощава, че вероятно спазваше диетата Аткинс, откакто се бе родила.

— Всичко, което трябва да се знае за брачния живот — разсъждаваше тя, докато отпиваше големи глътки от виното „Шабли“, — е, че започвате да се карате повече и да правите по-рядко секс.

Избухнахме в смях, но тази вечер всички ние бяхме на страната на свенливата булка Джорджия.

— За бога! — намеси се тя, смеейки се. — Грейс, подкрепи ме! Бракът е нещо страхотно, нали? Хайде, кажи й, знам, че мога да разчитам на теб.

Грейс остави настрани ножа и вилицата си. Незнайно защо тя изглеждаше объркана.

— Грейс — намесих се аз, като си мислех, че може би трябваше да я бодна с вилицата, за да я изкарам от унеса й.

— О, съжалявам — отвърна тя. — Страхотно е! Прекрасно е! Да, наистина. Чудесно.

— Сближава ли ви още повече? — попита Джорджия.

— Ами, трудно е да се каже — отвърна уклончиво Грейс.

Смръщих се. Мисля, че всички ние се надявахме на повече ентусиазъм от нейна страна.

— Искам да кажа, че аз и Патрик винаги сме били близки — продължи Грейс. — Освен това е различно, ако имате деца. Нищо друго не е в състояние да ви сближи така, както децата. Опитайте се да се оправите с ревящо бебе в два през нощта, когато на следващата сутрин и двамата сте на работа. В подобни случаи, ако въобще възникнат такива, вие се сближавате още повече емоционално.

Джорджия се усмихна, очевидно задоволена от обяснението и попита:

— Значи си доволна, че се омъжи?

Грейс отново се поколеба за миг:

— Напълно! — А после добави малко по-уверено: — Да, напълно. Ако не друго, то поне партито беше дяволски забавно, нали?

Когато приключихме с вечерята, се отправихме към Матю стрийт, улицата, където на всяка крачка имаше барове и клубове. Това бе далеч по-подходящо място за моминско парти. Въпреки че бе няколко градуса над нулата, повечето жени носеха дрехи, които биха били по-подходящи за климата на Фиджи например, докато междувременно мъжете им хвърляха одобрителни погледи.

— Иви, надявам се, че нямаш нищо против — обърна се Джорджия към мен. — Всяка предложи да носи някои от подаръците ми от моминското парти в чантата си, за да не мъкна всичко със себе си. Мисля, че докато беше в тоалетната, за теб останаха белезниците с пух.

— Очаквах да са по-тежки — отвърнах аз. — Като се има предвид, че съм натоварена и с машата на Грейс. От друга страна, белезниците могат да ми влязат в употреба. Ако Леона продължи да твърди колко ужасно нещо е бракът, винаги можем да я закопчаем за някой парапет.

Джорджия се засмя. Озовахме се пред входа на някакъв ретро клуб, където бяхме прекарали една от незабравимите си нощи като студенти. Когато влязохме, ни посрещнаха началните акорди на песента „Кореняк нюйоркчанин“. Валентина не изгуби и секунда време, за да разгледа дансинга.

С ръце на кръста, с нацупени устни, тя захвърли палтото си на един стол, сякаш бе излязла от филма „Треска в събота вечер“ и се отправи към центъра на дансинга. Бедрата й се полюшваха като на професионална танцьорка във вариете или като на някой азиатски травестит.

— Какво ще кажете? — обърнах се към Грейс и Шарлот. — Дали да не се присъединим към нея? Или искате първо да седнем и да изчакаме края на песента?

Лично аз умирах да се впусна на дансинга, но с последния си въпрос оставих вратичка за Шарлот, защото, доколкото знаех, тя обикновено смяташе танците за толкова ужасни, колкото и да играе канкан на оживената улица „Чърч стрийт“.

Но този път ме очакваше изненада.

— Иви, ще дойда с вас — отвърна тя, а аз повдигнах вежди и не можех да повярвам на ушите си. — Че защо не? — добави нервно тя.

Очаквах Шарлот да танцува кротко и плахо, но тя си танцуваше съвсем нормално. След три или четири парчета явно имаше вид на човек, който се забавляваше.

— Шарлот — изкрещя Грейс, за да надвика музиката, — знам, че се повтарям, но изглеждаш невероятно.

— Благодаря, Грейс — отвърна тя. — Знам, че трябва да извървя дълъг път.

— Нима? — възкликнах шумно аз. — Вече изглеждаш напълно различен човек.

— Трябва да смъкна още доста килограми — отговори тя, — но съм твърдо решена да го направя.

— Добре, браво на теб! — включи се и Грейс.

— Ще съм много щастлива, ако изглеждам като вас — добави Шарлот.

— Като мен ли? — Грейс бе искрено изненадана от това признание.

— Точно като теб — каза тя. — Ти си привлекателна, имаш прекрасно семейство. Бих убила, за да съм на твое място.

Изведнъж лицето на Грейс засия и тя добави с усмивка:

— Късметлийка съм, нали?

След като около половин час танцувахме на парчета, които са били на последно място в класациите още преди да съм проходила, Грейс изглеждаше готова за кратка почивка.

— Искаш ли още едно питие? — попита тя, като се опитваше да надвика Джаксън Файв.

Кимнах и двете си проправихме път към бара. Колкото и да бе невероятно, Шарлот остана с другите.

— Бяло вино? — попита Грейс.

— Да, благодаря — отвърнах аз. — Макар че смятам, че тук сме единствените, които пием алкохол с вкус на безалкохолно.

Тя направи физиономия:

— Ако имах нужда от хранителните добавки, които са в другите питиета, щях да си остана вкъщи и да изям един от ягодовите мусове на Поли. О, и преди да забравя, все още носиш машата ми, нали?

— Да — отвърнах аз. — В мен са твоята маша, белезниците на Джорджия. Всъщност в тази чанта съм събрала боклуците на толкова много хора, че ще ми стигнат, за да организирам благотворителна разпродажба. — Кой ще вземе питиетата — ти или аз?

Тъкмо когато Грейс се канеше да даде една банкнота от двадесет лири, усетихме, че зад нас имаше някой.

— Позволете ми да почерпя — намеси се един глас, който ми бе познат отнякъде.

Извърнах се и не можах да повярвам на очите си.

— Джак! — възкликнах така ентусиазирано, че заприличах на някоя от припадащите героини на Джейн Остин, която се бе надрусала.

Трябваше да се науча да бъда малко по-изискана. Наистина трябваше да го направя.