Джейн Костело
Шаферки (40)

Глава 40

Джак изглеждаше много по-красив, отколкото го помнех.

— Иви, Грейс, как сте? — попита той и се усмихна.

— Добре съм — отвърна Грейс. — А ти? Не съм те виждала от сватбата. Много ти благодаря за подаръка. Беше прекрасен!

Джак бе пренебрегнал обичайния списък със сватбени подаръци и бе купил на Грейс и Патрик индонезийски гоблен, който бе не само изключително изискан и уникален, но освен това беше много полезен, тъй като им послужи за удобно извинение за това, че смениха пейзажа на Уайтли Бей, който майката на Патрик им бе подарила преди четири Коледи.

— Радвам се, че си го харесала — отвърна той. — Чудех се дали да избера него, или един внушителен комплект от градински гномове.

— Направил си правилния избор — засмя се тя.

— И аз реших, че ще кажеш така — добави той. — А ти как си, Иви? Много по-приятно е да те видя, вместо да ти изпращам съобщения, които някак си не могат да заместят един хубав разговор, нали?

— Отлично! — отвърнах аз, докато се опитвах да измисля нещо по-добро, нещо, което ще разпали блестящ разговор, който да докаже изключителния ми интелект. — Ааа, не очаквах да те видя тук — добавих аз.

Иви, направо гениално! Какво ще кажеш следващия път да започнеш с: „Често ли идваш тук?“.

— Това не е от местата, които посещавам често — отвърна той. — Но днес е последният работен ден на един колега и реших да изляза за по една бира. Но ако трябва да съм честен, това беше преди около шест часа.

— Палавник такъв! — отвърнах аз. О, боже, да не са ми сипали нещо в питието?

— Виж, Иви, след малко ще се върна — каза Грейс. Очевидно се извиняваше, за да ми помогне. — Налага се да ида да поговоря с Шарлот.

Тя сграбчи чантата си и се отправи обратно към дансинга.

Ето ме тук, насаме със самия Джак.

Той отново се усмихна:

— Е, значи си разбрала, че успях да уредя да бъда в списъка с гостите за сватбата на Джорджия и Пит?

— Да, разбрах — кимнах аз. — Вероятно ти си причината, поради която напоследък Пит отделя толкова много време на ръгбито, вместо да се подготвя за големия ден.

— Виновен съм. Да се надяваме, че Джорджия ще ми прости.

— О, сигурна съм, че ще ти прости! — Най-после успях да подхвана нещо, което донякъде напомняше на разговор. — Както и да е, не се притеснявай толкова. Мисля, че половината от населението на страната е поканено на тази сватба. Тя по-скоро ще прилича на футболен мач.

Джак се засмя и ме погледна в очите. Само при мисълта, че го наблюдавах кръвта ми нахлу към лицето. Отпих глътка вино. Чувствах се необяснимо нервна и развълнувана.

— Колко човека ще присъстват? — попита той.

— Няколкостотин. Въпреки че тази вечер сме само няколко приятелки. Първо хапнахме и сега тук. Както в добрите стари времена.

— Е — отвърна той, — изненадах се приятно, когато те видях.

— Наистина ли? — Вече започнах да се чувствам малко по-спокойна и уравновесена.

— Да, наистина — продължи той. — Искам да кажа, че си прекарах страхотно на сватбата на Грейс и Патрик и ако ми беше позволила, вероятно щях да говоря цялата нощ.

Засмях се тихо. Сега се чувствах достатъчно уверена, за да започна леко да флиртувам.

— Е — усмихнах се аз, — мисля, че вероятно щях да ти позволя.

Погледът ми бе прикован в него и кръвта ми отново започна да кипи. Без съмнение между нас имаше химия. Нищо не си бяхме казали, но израженията на лицата ни бяха достатъчно красноречиви. И той, и аз знаехме това. Всичко това започваше да ми харесва все повече и повече.

— Ей, скъпа, да ти се намира химикал? — попита жената до мен, като се надвеси над бара.

— Аха — отвърнах аз, без да свалям поглед от него. Нямах намерение да прекъсна толкова бързо този миг.

Протегнах се към чантата си, за да търся химикал. Знаех, че трябваше да имам някъде там. Решителният ми поглед не се откъсваше от този на Джак. Започнах да тършувам с една ръка.

— Преди двадесет минути свалих най-страхотния тип, който си виждала някога през живота си… само дето телефонът ми е развален и не мога да намеря нищо, с което да запиша номера му — мърмореше жената, но аз не исках да започвам разговор с нея. Не и в този миг. Не можех да правя нищо друго, освен да гледам Джак.

Осмелих се да се усмихна, това по-скоро бе само намек за усмивка. Той ми върна жеста и сърцето ми направо спря.

Разсеяно извадих от чантата си машата на Грейс и я оставих на бара, за да се отвори повече място. Когато отново пъхнах ръка, веднага намерих химикала и го подадох на жената.

— Мерси — отвърна тя. Но в същия миг се изкикоти и си тръгна. На лицето й бе изписано много странно изражение.

Не ми направи впечатление и се обърнах отново към Джак, но в този момент осъзнах, че неговото лице също бе придобило много странно изражение.

Изпитах леко раздразнение, защото магията между нас се бе разрушила. Започнах да прибирам машата на Грейс в чантата си. Но когато тя бе на тридесетина сантиметра от лицето на Джак, осъзнах нещо.

В крайна сметка не държах машата.

Бях хванала двадесет и пет сантиметровия вибратор на Джорджия.