Джейн Костело
Шаферки (105)

Глава 105

Редакцията на „Дейли Еко“

Петък, 29 юни

Личната асистентка на редактора ме помоли да ида, за да се срещна с него тъкмо когато първото издание на вестника бе излязло от печатницата в 11 часа на следващия ден. Когато почуках на вратата, Франк бе на телефона, но ми кимна да вляза.

— Не ми пука каква работа е свършил за благотворителност твоят човек, Даймънд — изрева той. — Трябваше да помисли за това, а не да мисли с чатала си.

Човекът, с когото разговаряше, бе Дейл Даймънд, агент на знаменитостите и пламенен защитник на течението от пиара, поддържащо следната теза: „Това, което не знаят, няма да им причини болка“. Съдейки от шумните протести, които дочух от слушалката на телефона, разбрах, че господин Даймънд не бе особено щастлив от днешната сензационна новина.

— Ще се обърнеш към Комисията за етика в печатните медии? — отново загърмя Франк. — Ха! И какви точно ще бъдат основанията ти? Че сме причинили силно страдание на един долен стар дилър на наркотици? Не ме карай да се смея. Както и да е, да приключваме този разговор, Даймънд. Ще говоря с теб, когато ти дойде акълът в главата. Дочуване.

Той затръшна слушалката, изправи се и се запъти към масата за конференции, където лежеше днешният брой на вестника, отпечатан само преди няколко минути.

— Иви — започна той, докато удряше рязко с юмрук върху главната снимка на Пит Гибсън, която показваше ареста пред жилището му, струващо няколко милиона лири, — това е дяволски брилянтно. Наистина дяволски брилянтно.

Като редактор Франк Карлайл имаше множество отлични качества, но сред тях не бе способността му да формулира изречение, без да използва поне една ругатня.

— Благодаря, шефе — отвърнах аз, като се чудех дали трябва да остана права като някоя ученичка, намираща се в директорския кабинет, или просто да седна.

— Седни — каза той, сякаш бе прочел мислите ми. Придърпах един стол от голямата маса за конференции.

— Напоследък съм впечатлен от работата ти, Иви — продължи той. — Всъщност съм дяволски впечатлен. Работиш с хъс, а аз харесвам точно такива репортери.

— Шефе, много мило от твоя страна, че ми го казваш — отвърнах аз.

— И сега работата е там, че — продължи той — скоро Сам ще започне работа в един от националните вестници, нали?

— Да, знам това. — Сам Уеб бе криминален репортер, който получи работа в „Таймс“ и щеше да се премести след по-малко от две седмици.

— Така че освобождава едно място — продължи Франк.

— Така — обадих се аз.

— Но искам само някой, който временно ще изпълнява тази длъжност — предупреди ме той. — А след като минат няколко месеца, можем да преразгледаме това решение.

— Ясно — отговорих аз.

— В такъв случай трябва да ти задам два въпроса — продължи той.

— Добре.

— Искаш ли работата? — попита той. — Или: Искаш ли работата?