Джейн Костело
Шаферки (55)

Глава 55

— Сигурна ли си, че всичко е наред? — попитах Грейс малко по-късно, когато двете отново се усамотихме.

Тя въздъхна:

— Сватбите те карат да се замислиш за собствената си връзка, това е всичко. Когато съм присъствала на предишни сватби, съм стояла и гледала как някой друг сключва брак и съм се опитвала да разбера дали ние самите някога бихме го направили. Прекарах целия днешен ден, опитвайки се да анализирам брака си.

— И? — подсказах аз. — С брака ти всичко е наред, нали?

— О, да, всичко е наред — отвърна тя. — Напоследък Патрик е в странно настроение.

— В смисъл? — попитах аз.

Тя се намръщи и отвърна:

— Нищо особено, но нека ти дам пример. От медения месец насам този уикенд за първи път отиваме заедно някъде. Тази сутрин се настанихме в прекрасна стая с великолепна гледка и просто очаквах ние да… не знам, да подхванем обичайните си роли.

— Какви са те? — любопитствах аз, като се надявах, че нямаше предвид нещо, което да включва медицински сестри и лекари.

— Ами обикновено аз се държа разумно и започвам да закачвам дрехите си и после може да спомена, че ще си взема душ, за да се освежа. Тогава Патрик ще захвърли чантите, ще ме сграбчи за задника и ще каже: „Майната му на душа!“ и… ами можеш да се досетиш за останалото.

— А какво се случи днес? — попитах аз.

— Бях напълно разопаковала багажа и тъкмо си миех косата с шампоан, когато той влезе в банята, за да ми съобщи, че излизал за пет минути. Казах му: „Къде отиваш?“.

— Какво ти отговори? — намесих се аз.

— Каза, че отивал да се разходи, защото имал главоболие — отвърна тя.

— Че какво лошо има в това?

— Ами като за начало, не трябва ли това да е реплика, присъща на жената?

— Не бъди такъв сексист — отвърнах аз. — Виж, Грейс, това е нещо незначително.

— Може би — мрачно добави тя. — Но нали ти казах, че ще се поразходи?

— Да, и?

— Разходката продължи два часа.

Разговорът ни бе прекъснат от думите на някого, който говореше по микрофона. Когато погледнахме, видяхме, че това бе Джорджия. Тя очевидно бе добила кураж от алкохола, макар че не бе толкова пияна, колкото очаквах, като се има предвид, че днес шампанското буквално се вливаше със системи.

— Знам, че напоследък много от булките произнасят речи, но аз всъщност нямах такова намерение — леко завалваше тя.

— Вече изслушахте речта на Пит, на баща ми, на кума ни Фил и съм сигурна, че това ви е било повече от достатъчно, но с напредването на деня започнах да си мисля: „Защо пък да оставя всички ви да се отървете така лесно?“. Освен това тези, които познават мен и Пит, знаят, че никога не съм обичала последната дума да бъде негова.

Чу се лек смях.

— Всички ми казваха: „Ще разбереш кога си срещнала любовта на живота си — продължи тя, — просто ще знаеш“. Е, ако трябва да съм честна, бях доста скептично настроена. Но познавам Пит вече повече от година и за това време разбрах дяволски много неща за него. Открих, че е щедър, любящ, разказва добре вицове, умен е, разбрах, че въобще не го бива да помни дати (затова няма нужда да тръпна в очакване какъв ще е подаръкът за първата ни годишнина)… и че ме обича дори в дните, когато съм непоносима.

От мястото, където стояха лелите на Джорджия, се изтръгнаха едно или две неволни възклицания, последвани от нова вълна смях.

— Но не е само това — продължи тя. — Причината, поради която извърших това дяволски невероятно нещо днес, а именно, че се омъжих, е, че открих, че всички онези хора са били прави. Просто знаех. Ако трябваше да прекарам остатъка от живота си с един мъж, просто знаех, че това трябва да е Пит.

Тя се обърна, за да погледне към новия си съпруг, който бе най-отпред в тълпата, ухилен до уши.

— Обичам те, любими! — добави бързо тя.

Той пристъпи напред, за да я прегърне, а тя обви ръцете си около врата му, без да изпуска микрофона.

— И аз те обичам, моя малка ревличке! — прошепна той.

С Грейс се спогледахме и се усмихнахме. Пит очевидно не бе забелязал, че микрофонът бе на пет сантиметра от устата му и така личните му чувства ставаха публично достояние на цялата зала.

— Може ли да ти кажа нещо? — въздъхна той, докато двеста души чакаха да чуят какви щяха да бъдат следващите му думи. — Изглеждаш страхотно в тази рокля.