Джейн Костело
Шаферки (114)

Глава 114

— Аз няма никаква представа, че английски сватби толкова вълнуващи — говореше Федерико, докато пътувахме в каретата на Пепеляшка.

— О, я млъквай — отвърна Валентина, а Джорджия съчувствено положи ръката си върху нейната.

Окачването на каретата бе като на задницата на трактор и човекът, който бе намерил конете, които я теглеха, вероятно просто беше открил четирите най-измъчвани от газове животни в цяла Англия. Хубавото обаче бе, че сега Валентина бе малко по-спокойна, макар че се движихме по посока на вятъра, който довяваше една от най-отвратителните миризми, идващи от клетката на слоновете в зоологическата градина „Честър“.

Тя дори успя да превъзмогне учестеното си дишане, причината за което беше фактът, че остана с една шаферка по-малко, след като трябваше да изпрати Шарлот в Бърза помощ. Освен това целите рокли на другите й три шаферки бяха покрити с малки, но забележими петна кръв и сополи, резултат от удара на Грейс.

Моята бе най-зле. Точно в предната част на волана имаше огромно кърваво петно, което изглеждаше още по-отвратително, след като дълго време го търках като обезумяла. Но ако сложех букета си по определен начин, почти щях да мога да го прикрия. Друзила от „Хайлайф“ беше уверила Валентина, че преди да отпечатат снимките, щяха да премахнат с аерограф всичко излишно.

— Грейс — започнах аз, докато се друсахме нагоре-надолу и преминавахме през една част от пътя с повече дупки от който да е черен път в Третия свят, — може ли да обсъдим това?

— Да, моля ви! — настоя Валентина. — За бога, сдобрете се или поне започнете да се усмихвате, защото от вас се очаква да правите точно това.

— Много съм ядосана и разстроена, за да обсъждам това — отвърна Грейс, която всеки момент щеше да се разплаче. — Сега не е времето.

— Да — намеси се Валентина. — Да, вероятно си права. Не, благодаря, днес не желая повече драми. Но ще се усмихнете нали? Моля ви.

Каретата забави хода си на един светофар, но преди да успеем да спрем, тя започна да издава странен звук. Наистина много странен звук. Скърцащ звук.

Очите на Валентина се разшириха, а ние се спогледахме разтревожено. Тогава изведнъж скърцащият звук се усили и единият край на каретата се сгромоляса на земята, като изстреля шаферки, букети, сатенени обувки, воали и тиари във всички посоки.

— Какво, по дяволите… — изплака Валентина, като блъскаше главата си в рамката на прозореца, като напълно бе забравила за ролята си на въздържаната булка.

— Ама за какво е всичко това? — крещеше Федерико.

Измъкнахме се от каретата, а гледката пред очите ни не изглеждаше никак обещаваща.

— Счупило се е проклетото шибано колело! — изкрещя Валентина, като очевидно тирадата й бе насочена към кочияша.

Той се почеса по главата. Изглеждаше необикновено спокоен при цялата тази ситуация, а при тези обстоятелства това бе напълно недопустимо.

— Леле! — каза той.

— Е, какво ще направите? — Валентина попита истерично.

Той повдигна рамене и отвърна:

— Ами всъщност не знам. Не можеш ли просто да се обадиш на Пътна помощ с ей т’ва.

Валентина си вееше пред лицето.

— Е, как предлагаш да стигна до църквата? — изръмжа тя.

Той отново повдигна рамене:

— Миличка, винаги можеш да си хванеш стоп.