Джейн Костело
Шаферки (57)

Глава 57

Профучах покрай група маси и столове, като се опитвах да се добера до вратата възможно най-бързо. Но накъдето и да се обърнех, някой се изпречваше на пътя ми и ме поглеждаше така, сякаш съм получила главната роля в новата версия на филма „Нощта на живите мъртви“. Започнах да разблъсквам гостите, които ми се изпречваха на пътя като кегли, с ясното съзнание, че това бе изключително невъзпитано, но уверена, че в подобна ситуация трябваше да ми простят.

Останала без дъх, най-сетне излязох на чист въздух. Слънцето залязваше, а вълните на Атлантическия океан се разбиваха в брега. Свалих със замах обувките Джими Чу, като хванах по една в ръцете си и се затичах към близката скала. В този миг тя изглеждаше най-подходящото място за мен: моята собствена скала, под която да пропълзя.

Обърнах се назад, за да видя дали след мен не идваше някой. С облекчение установих, че бях успяла да се изплъзна от Джак. Въздъхнах и седнах от другия край на скалата, който гледаше към морето, и за пръв път през целия ден се почувствах по-спокойна. Страхотно бе да седиш тук, а единствената ти компания да бъдат вълните и няколко корморана.

Изведнъж забелязах нещо във водата и бях сигурна, че бе по-голямо от риба. Внимателно наблюдавах мястото, където го зърнах, и то се появи отново. Припомних си пътеводителя и разбрах, че това сигурно бе тюлен. В потвърждение на това една малка глава, обърната право към мен, се подаде от водата. Усмихнах се.

— Какво гледаш? — говорех му аз. — Толкова ли лошо изглеждам, че дори и ти ме гледаш с отвращение?

— Иви — чух един глас зад себе си. — Ти ли си?

Отново направих физиономия на тюлена, като за миг се чудех какво, по дяволите, ставаше. Тогава чух стъпки близо до себе си.

Джак ме бе открил!

— Недей да ме гледаш! — простенах аз, като осъзнах, че тази тактика щеше да има точно обратния резултат.

— Просто дойдох да проверя какво е станало с алергичната ти реакция — отвърна той. — Майка ти ми каза какво се е случило.

— Боже, благодаря ти, мамо! — възкликнах аз, като все още държах главата си, заровена в ръцете си.

Джак седна до мен и ме попита:

— Така ли смяташ да останеш цяла вечер, покрила лицето си с ръце?

Повдигнах глава, като все още здраво притисках ръце към лицето си.

— Вероятно — измърморих аз.

Той избухна в смях.

— Е, добре — подсмихна се той. — Но в такъв случай сигурно ме смяташ за ужасно повърхностен.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— Ами явно си мислиш, че не ми се иска да седя тук и да си говоря с някого само защото този човек има няколко… петънца.

— Всъщност не са петънца, а петна — вметнах аз.

— Само петна ли? — отвърна той. — Че това не е нищо.

— Виж — продължих аз, като все още държах ръце, притиснати към лицето си. — Оценявам загрижеността ти, но много ще ме улесниш, ако се върнеш обратно на партито и отново започнеш да упражняваш танцовите стъпки.

— Шегуваш се, нали? — отвърна той. — Не мога да понасям цялата тази дандания. Хайде, Иви, бъди разумна! Нека те погледна.

Размишлявах около секунда, по-скоро около минута. Противно на убежденията си бавно смъкнах ръце… и го погледнах в очите.

— Мили боже! — изкрещя той.

— О, не! — отвърнах аз и отново покрих лицето си с ръце.

— Шегувам се — обади се той. — Иви, наистина се шегувам.

Той докосна ръката ми, като с това изпрати леки ударни вълни към вените ми, а после бавно смъкна ръцете ми.

— Честно, просто се пошегувах. Съжалявам! — продължи той. — Наистина съжалявам. Иви, въобще не изглежда толкова лошо, колкото си мислиш.

Направих гримаса.

— Знам, че просто се опитваш да бъдеш любезен — отговорих аз, — за което ти благодаря.

Джак хвана едно камъче и започна да си играе с него, като и двамата устремихме поглед към морето.

— Между другото, смятам, че майка ти е страхотна — обади се той.

Погледнах го с изненада.

— Наистина ли? — попитах аз. — Аз също мисля, че е страхотна, но повечето от другите хора биха избягали на километър от нея само при вида на този чорапогащник.

Той се усмихна.

— Успя ли вече да те покани на сватбата си? — полюбопитствах аз.

— Да — отвърна той. — Съдейки по въпроса ти, това може и да не се окаже най-изключителното събитие в града.

— Да, би могло — отговорих аз. — Освен това трябва да те предупредя, че тази сватба няма да е никак цивилизована. И за да ме разбереш по-добре, ще кажа само, че се надявам да харесваш вино от коприва.

— Само заради него ще си заслужава да дойда — пошегува се той. — Отново ще бъдеш шаферка, нали?

— Да, за трети път тази година. Превръщам се в серийна шаферка.

Той се засмя и погледна към мен.

— Както и да е — добави той. — Радвам се, че успях да се откъсна за малко от суматохата.

— Аз също, макар че бях решила, че си зает тази вечер.

— С Бет ли? — попита той.

— Аха — кимнах аз.

— Не — намеси се той. — Тя е много сладка и всичко останало, но със сигурност не съм зает за тази вечер. Не и с Бет.