Джейн Костело
Шаферки (95)

Глава 95

Патрик винаги бе имал така нареченото „щастливо“ пиянство. Невинно пиянство. Той бе от онзи тип хора, които, след като обърнеха няколко чашки в петък вечер, започваха да правят щуротии с боксерките си и да раздават сантиментални целувки на приятелите си. Пиянството му не бе отблъскващо, макар че, ако се съдеше по поведението му от по-рано днес, очевидно нещата се бяха променили.

Именно поради тази причина оставих Джак да си бъбри с майка ми за свлачищата от кал в Гватемала и хранителната криза в Малави (и бях доволна, че се придържаха към този оптимистичен дневен ред на обсъждане и бяха в тон с щастливото събитие) и се отдалечих, за да потърся Грейс. Открих я да говори с Джим близо до бара.

— Здравейте — поздравих ги весело, защото не исках да предизвикам някакви подозрения, че съм дошла, за да проведа сериозен и важен разговор. — Как ви се струва групата?

— Страхотни са — отвърна Джим, — макар че преди малко Валентина ги шокира, като ги попита дали знаят някое от парчетата на Кристина Агилера.

— Виж, Джим — започнах аз, — надявам се, че няма да ме помислиш за невъзпитана, ако ти отнема Грейс за няколко минути?

— Няма проблем — отвърна той. — И без това щях да се опитам да убедя Шарлот да потанцува с мен.

Грейс и аз се огледахме за някоя спокойна маса в ъгъла, която да бъде далеч от дансинга. Докато минавахме покрай Валентина, не можех да не забележа, че танците й, които винаги се състояха и от многобройни движения с ръцете, тази вечер включваха очебийно размахване на ръката, на която бе годежният й пръстен, и то до такава степен, че много напомняше на регулировчик.

— Какво има? — попита Грейс, когато седнахме на една подходяща маса.

— Канех се да ти задам същия въпрос — отвърнах аз.

Но преди да успее да ми отговори, дамската ми чанта започна да звъни. Досетих се, че това бе телефонът на Джак. Малко по-рано беше зарязал някъде сакото си и телефонът му остана на съхранение при мен. Обикновено веднага му го носех, но сега моментът наистина не бе много подходящ, затова просто го извадих и натиснах бутона за безшумен режим.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

— Виж, не че ти се бъркам, но забелязах, че ти и Патрик сте малко… Знам ли, не се държите както обикновено.

Тя прехапа устни и за момент потъна в мисли, а после отвърна:

— Значи си забелязала.

— Има ли някакъв проблем? — попитах аз.

— Да. Мисля, че има — въздъхна тя. — Но наистина е само предположение.

Телефонът изведнъж започна да звъни отново. Извадих го от чантата и пак смених на безшумен режим, а после й кимнах, за да продължи.

— Трудно е да твърдя със сигурност, защото не се е случило кой знае какво — продължи тя. — Не сме имали големи скандали за пари, за децата или за нещо друго, но почти през цялото време сме се хванали за гушите. Явно, каквото и да кажа, Патрик се обижда. Той просто никога не изглежда щастлив.

— Имаш ли представа каква е причината? — попитах аз.

— Искаш да кажеш, да не би да смятам, че има връзка с друга? — отговори тя и очите й се насълзиха.

— Не! — бързо се намесих аз. — И за миг не съм си помислила подобно нещо.

— Нима? — отвърна тя. — Не съм много сигурна. Наистина не съм много сигурна.

Някои хора плачеха като във филмите — една-единствена сълза се отронваше поетично надолу по порцелановата кожа. Но двете с Грейс не бяхме от тях.

В момента бузите й бяха добили цвета на солено говеждо, очите й бяха подпухнали почти колкото моите, а носът й бе с онзи специфичен нюанс на цвеклото, който се получаваше в резултат на непрекъснато издухване в шестпластова кърпичка.

— Сигурна съм, че Патрик те обича — обадих се аз. — За бога! Да можеше да видиш начина, по който те гледаше на сватбата ви. Не може за една нощ нещата да се променят и да се стигне до това, за което ми говориш.

— Значи не мислиш, че е това — отвърна тя и отново подсмръкна в салфетката си. — Но просто имам такова чувство.

— Предполагам, че си се опитала да го накараш да поговорите за това?

— Хм, да. Исках да кажа, отчасти.

Намръщих се:

— Това значи, че не си.

— Предполагам, че не съм имала желание да му поставя въпроса директно — призна си тя.

— А трябва — решително настоях аз. — Постави му въпроса, говори с него, кажи му, че го обичаш.

На устните й се появи незабележима усмивка.

— Много си добра в даването на съвети, при условие, че никога не си имала продължителна връзка.

Прегърнах я.

— „Имала“ е точната дума — отговорих аз. — Новото ми име е „Обвързаност“. Двамата с Джак сме толкова влюбени, че в сравнение с нас Ромео и Жулиета изглеждат емоционално осакатени.

— Е, доволна съм — отвърна тя. — Наистина съм доволна.

Изведнъж телефонът на Джак започна да звъни отново. И само за да накарам това проклето нещо да спре, реших да отворя.

— Здравейте, това е телефонът на Джак — започнах аз.

— О, здравейте — промълви другият глас и ако съдя по него, явно принадлежеше на млада жена. — Джак там ли е?

— В момента не — отвърнах аз. — Някъде наоколо е, но не съм сигурна къде точно, но мога да му предам съобщение.

— Добре — отговори жената. — Можете ли да му предадете, че го е търсила Бет. Просто му кажете, че тениската ми все още е у него. Забравих да я взема, когато си тръгвах тази сутрин, и исках да разбера дали ще мога да намина и да си я взема утре.

Замръзнах.

— Мога ли да запиша номера? — попитах аз.

— О, той го има — отговори тя.

Изведнъж не знаех какво да кажа или да направя.

— Ало? — каза тя.

— Аа, да, няма проблем — отвърнах аз и затворих телефона.

— Какво има? — попита Грейс и се наведе към мен. — Иви, пребледняла си като платно. Какъв е проблемът?