Джейн Костело
Шаферки (108)

Глава 108

Направих го несъзнателно, но Старски и Хъч не можеха да се мерят с начина, по който внезапно отклоних моя „Фолксваген Голф“ встрани на пътя, а силата на рязката ми маневра изхвърли Шарлот към вратата. Когато се уверих, че не съм прегазила никого, без да искам, дръпнах ръчната спирачка и се обърнах към нея, като отказвах да повярвам на това, което току-що чух.

— Кой Патрик? — попитах аз и напразно се надявах да е станало някакво ужасно объркване и тя всъщност да говори за някое момче, което работеше в закусвалнята до дома й, а не за съпруга на най-добрата ни приятелка.

— Патрик Патрик — отвърна тя.

— Кой Патрик Патрик?

— Патрик Кънингам.

Поклатих глава. Не бях в състояние да възприема тази информация.

— Правилно ли разбирам? — започнах аз намръщено. — Казваш ми, че си влюбена в Патрик? В нашия Патрик? В съпруга на Грейс?

— Знам, че ти е трудно да повярваш.

— Трудно ми е да повярвам ли? Шарлот! Той е женен за най-добрата ни приятелка.

— Твоята най-добра приятелка, Иви — измърмори тя.

Очите ми се разшириха и попитах невярващо:

— Значи не само си влюбена в нейния съпруг, но и тя вече не ти е приятелка, така ли?

— Не казах това — отвърна тя.

Втренчих се пред себе си и сграбчих волана.

— И така… от колко време изпитваш това чувство? — попитах аз, като се стараех да запазя спокойствие.

— От мига, в който го срещнах — отговори тя. — Ако трябва да съм точна, от седем години. Чувствам се така, откакто го зърнах за първи път. Никога не съм спирала да го обичам.

Последното изречение накара кръвта ми да замръзне. Как съм могла да не го забележа? Как никой от нас не бе успял да го забележи? В съзнанието ми бушуваше водовъртеж от мисли, като не пропуснах да забележа колко сухо бе поведението на Шарлот в тази ситуация.

— Но, Шарлот — започнах аз, а в гласа ми се преплитаха съчувствие и раздразнение, — Патрик обича Грейс. Те имат семейство. Каквито и чувства да изпитваш към него, трябва да забравиш още сега. Заради теб самата, защото връзката между Грейс и Патрик е непоклатима като скала.

Тя изсумтя подигравателно.

— Защо беше това? — попитах шокирана.

— Не знаеш и половината от всичко това, Иви.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Ами, просто казвам — продължи тя, — че говориш така, сякаш ти се струва абсурдна самата мисъл да бъда заедно с Патрик.

— Абсурдна е, разбира се! — изгубих контрол и повиших тон.

Сега Шарлот изглеждаше наистина ядосана.

— Може и да са минали само шест месеца, Иви — започна тя. — Но сега съм толкова слаба и… и модерна… и привлекателна, колкото всяка друга жена.

— Каква, по дяволите, е връзката на това с всичко останало? — попитах аз.

Тя се намръщи.

— Просто казвам, че тази идея вече не изглежда чак толкова абсурдна — отвърна тя, а яростта й бе очевидна.

Не можех да повярвам на ушите си. Сетих се за Грейс и децата. Сетих се колко объркана се чувстваше по отношение на Патрик. Сетих се, че бяха женени само от няколко месеца.

И за първи път чувствата ми към Шарлот не бяха изцяло положителни.

— Шарлот — започнах аз, — това, че отслабна толкова много, няма нищо общо с другото. Идеята е абсурдна не защото не си достатъчно красива за него, а защото говориш за нашата приятелка и съпруга й. За Грейс и Патрик. Къде отиде предаността ти?

Тя отново изсумтя и нещо в начина, по който го направи, наистина ме вбеси.

— Слушай — казах аз и се обърнах към нея, — трябва да забравиш цялата история, Шарлот, защото ти никога няма да бъдеш заедно с Патрик. Чу ли ме? Никога.

В този миг бузите и започнаха да почервеняват.

— Иви, точно тук — отвърна тихо тя — бъркаш.

— Какво?

— Казах, че точно тук бъркаш — продължи тя, а лицето й пламтеше. — Много е възможно аз и Патрик да бъдем заедно. Всъщност, ние вече бяхме заедно.