Джейн Костело
Шаферки (83)

Глава 83

Фитнес „Грийн“, Ливърпул

13 май

— Хей, Шарлот! — извика някой, когато влязохме във фитнеса.

Двете с Шарлот се обърнахме. Единият от инструкторите се затича към нас, сграбчил купчина брошури. Той бе от онези дразнещи атлетични хора, които явно никога не вървяха, а вместо това се придвижваха от едно място до друго, като непрекъснато подскачаха в стил а ла Аника Райс^[1].

— О, здрасти, Шон — весело отвърна Шарлот.

Преди шест месеца мисълта, че Шарлот можеше да си говори на малко име с някакъв фитнес инструктор, щеше да бъде недопустима, а сега всички те бяха най-добрите й приятели.

— Вчера те търсех, но не успях да те открия — отговори той. — Нали не се опитваш да се изплъзнеш?

— Просто имах час при зъболекаря, това е всичко — обясни тя. — Тази седмица идвам всеки ден, с изключение на вчера.

— Не се притеснявай, просто се пошегувах. Забелязал съм колко често си тук — отвърна той. — И очевидно това дава резултат. Изглеждаш великолепно, ти си като подвижна реклама за това място. Както и да е, причината, поради която те търсех, е, че следващата година организирам благотворително състезание. Опитвам се да събера една група от хора, които да прекосят с колела Атласките планини.

Шарлот бе напълно изненадана, но той изтълкува изражението й погрешно.

— Не, не знам къде точно ще бъде — започна той. — Очевидно ще се мине през Мароко. Въпросът е, че ще бъде много забавно и ще успеем да съберем пари за благотворителност. Нали ще си помислиш?

— Добре — отвърна тя. — Ще помисля.

Когато Шон се отправи към мъжката съблекалня, подскачайки отново с нетърпимо мускулестите си крака, аз се извърнах към Шарлот.

— Да не би аз да не съществувам или…? Нима аз не съм в състояние да карам колело в Атласките планини?

Тя извинително повдигна рамене:

— Мисля, че може би канят само редовните клиенти, които да се присъединят към тях.

— Хм. Предполагам, че не съм идвала тук от известно време, нали?

Тя се усмихна:

— Според мен това се случва, когато намериш някого, с когото искаш да прекараш всяка една минута от деня.

— Толкова ли е очевидно? — изпитах прилив на блажено щастие, породено от връзката ми с Джак, което бе съчетано със съвсем осезаемо скрито чувство на вина. Знам, че пренебрегвах и Шарлот, и Грейс. Не бях виждала Валентина от цяла вечност, макар че и тя си имаше свой собствен разцъфващ романс (разбирайте сексмаратон) с Едмънд Барнет.

— Е, Шарлот — подхванах аз. — Прекосяване на Атласките планини с колело. Ще го направиш ли?

— Знаеш ли — отвърна тя, — може би ще участвам. Едва ли е по-трудно от свалянето на всичките тези килограми.

— Боже! Ти наистина се справяш много добре — отговорих аз.

В дамската съблекалня веднага се забелязваше колко добре се справя Шарлот. Когато този път започна да се съблича, вече не се криеше зад огромните плажни кърпи. Щастливо се разхождаше наоколо по бельо, което вече бе дантелено и модерно. Всъщност то нямаше нищо общо с бабешките гащи, които носеше, и смея да твърдя, че досега щеше да ги е изгорила, ако не беше рискът от пожар, който можеше да бъде причинен от всички тези полиестерни неща.

Не ставаше въпрос само за бельото. Сега Шарлот притежаваше дрехи, за които бе копняла през целия си живот така, както другите хора копнееха за дънки „Гучи“. Коспом марка „Некст“.

Добре де, не отговаряше на модните съвети за сезона на списание „Вог“, но той представляваше нещо изключително важно за Шарлот, защото за първи път през живот си тя не трябваше да ходи в онези специализирани магазини с евфемистични имена като „Облекла за макси дами“ или „Макси и Красиви“. Просто докато се разхождаше по главната улица, можеше да влезе в първия срещнат магазин и да си купи костюм размер 42, при това той да й пасне отлично.

— С колко отслабна тази седмица? — попитах аз.

— Още два килограма — засия тя. — Всеки ме предупреждава, че скоро ще започна да свалям килограмите по-бавно, но не се случи нищо подобно. Продължавам да слабея.

Бе забавно, че при мисълта, че бе с още два килограма по-лека, тя тичаше по-бързо на пътечката. Шарлот натисна копчетата, докато не нагласи скорост от 9 километра в час, и започна да крачи бързо върху нея, без повече да се страхува, че задникът й заемаше цялото полезрение на хората зад нея.

Вдигнах поглед към огледалото пред себе си и забелязах една позната физиономия, която влизаше през вратата. Удавена се обърнах към Шарлот и прошепнах:

— Човекът, който току-що влезе, не беше ли Джим?

Тя кимна и отвърна:

— Той започна да идва с мен малко след сватбата на Джорджия. Препоръчах му мястото. Разбира се, не идва толкова често, колкото аз.

— Никой не е толкова редовен — отбелязах аз.

— Здравейте — каза Джим, докато се приближаваше към нас. — Как си, Иви?

— Страхотно — отвърнах аз, все още изненадана от факта, че го виждах тук. — А ти?

— Супер — отговори той. — Шарлот, започвам да си мисля, че живееш тук. Всеки път, когато вляза през вратата, те виждам на тази пътечка.

Тя натисна няколко копчета на машината, за да намали скоростта до спокоен ход.

— Бъди сигурен, че нощем се прибирам у дома — отвърна задъхано тя. — Макар че понякога ме изхвърлят.

— Наистина ме накара да се срамувам — добави той. — Всяка неделна вечер си казвам, че през следващата седмица ще дойда минимум три пъти, но до този момент нито веднъж не съм достигнал поставената цел. Прекалено много ми харесва да се отбивам след работа в бара.

Шарлот започна да се смее и изведнъж се сетих, че от началото на разговора тя въобще не се бе изчервила. Не можех да преценя ясно, защото се бе зачервила от бягането, и все пак…

— Като стана въпрос за бар — продължи Джим, — предполагам, че няма да успея да те изкуша да излезеш с мен някоя вечер?

Тя се поколеба.

— О, не е задължително да ходим на бар, може да идем на някое място, което ти харесваш — отвърна той. — Кино, ресторант, каквото пожелаеш.

— Добре — отговори тя. — Би било чудесно.

— Страхотно. — Той изглеждаше доволен.

Знаех си. Дявол да го вземе, знаех си. През цялото време съм била права. Най-сетне Шарлот и Джим заедно. Имах чувството, че щях да се пръсна от гордост.

— Само дето съм много заета през следващите няколко седмици — продължи Шарлот и усмивката ми внезапно се стопи. — Сватбата и всичко останало — остават само три или четири седмици. Доста съм ангажирана и в работата си. Но ще го направим някой път. Определено, някой път.

Джим се усмихна любезно, но очевидно разбра какво се опитваше да му каже Шарлот.

— Не се опитвам да те отрежа — добави тя.

Но и тримата знаехме, че тя се опитваше да направи точно това.