Джейн Костело
Шаферки (27)

Глава 27

Шарлот имаше вид на човек, който след пет секунди щеше да изпълни първия си скок с бънджи. А единственото, което я помолиха да направи, бе да придружи шивачката в пробната, за да мери роклята си.

— Защо не идеш ти, Иви? — предложи тя, като ме умоляваше с поглед да не се заяждам.

— Добре, няма проблем — отвърнах аз.

Роклите ни се наричаха „Божурена мечта“. Те бяха без презрамки, дълги и неприлично скъпи, подобно на всичко останало, свързано с тази сватба. Навлякох моята и се оказа, че за щастие размерът й бе почти идеален. Това означаваше, че ако не започнеше да ме преследва неутолимото желание да си похапвам питки с месо и „Биг Мак“ през времето, оставащо до сватбата, нямаше да има нужда от друга проба.

— Ето ме и мен! — отметнах завесата и както стана с Джорджия, Бет и Джина, бях приветствана от одобрителни възгласи.

— Не мислиш ли, че в бюста ти е леко голяма, Иви? — попита Валентина с невинен тон. — Подобна кройка не отива на всеки.

— Стои й страхотно! — Джорджия скочи и дипломатично се намеси в ситуацията. — Иви, изглеждаш възхитително.

Нахлузих отново дънките си и седнах до Шарлот.

— Нали знаеш, че и Джим ще присъства на сватбата? — прошепнах аз. — Джорджия много хареса филма от сватбата на Грейс и го покани да снима и на нейната.

— Да, знам — отвърна тя.

— Този път ще поговориш ли с него? — добавих аз и леко я бутнах с лакът. — Или смяташ да прекараш целия следобед в разговори с леля Етел за пакетчетата чай или други подобни интригуващи теми.

Тя се изкикоти.

— Шарлот, харесваш Джим, така ли? — Валентина надушваше клюките подобно на термоядрен снаряд. — Но защо никой не ми е казал? Мразя, когато последна научавам за подобни неща.

Шарлот се изчерви и добави:

— Така смята Иви.

Валентина се замисли за миг:

— Ще изглежда много по-добре, ако скъси косата си с няколко сантиметра. Ако започнеш да излизаш с него, може да го накараш да я подстриже.

— Да съм казала, че го харесвам? — запротестира Шарлот и почервеня още повече.

— Мисля, че трябва да измислим план за действие, за да се съберете — реши Валентина.

Аз изпъшках.

— Джорджия, защо не ги сложиш един до друг, когато правите разпределението на местата на гостите? — продължи Валентина, без въобще да съзнава, че по този начин караше Шарлот да се чувства неловко.

— Ами, Шарлот, искаш ли да го направя? — попита колебливо Джорджия.

— Не — отвърна тя, но после добави: — Ами добре, направи го, ако искаш. Все ми е едно.

Валентина пое дълбоко дъх, когато взе една дълга до земята сватбена рокля, модел на Вера Уанг, притисна я към себе си и се погледна в огледалото с възхищение. Използвах този момент, за да се наведа отново към Шарлот, но този път прошепнах толкова тихо и бях сигурна, че никой не можеше да ни чуе.

— Съжалявам за случилото се.

— Няма проблем.

— Споменах го, защото си мисля, че може би те харесва.

Тя се намръщи.

— Той фактически го каза на сватбата на Грейс — добавих аз.

Добре де, може би малко поукрасих разговора, но имах основателна причина.

— Той ме харесва?

— Ами, каза, че си прекрасна — прошепнах аз. — Съдейки по начина, по който го каза, смятам, че не е било просто от любезност.

— Е, Джорджия — шумно възкликна Валентина. — Дали ще има много гости на сватбата ти, които да принадлежат към твоя социален кръг?

Джорджия се усмихна:

— Безспорно общувам с тях, ако това имаш предвид.

— Да, разбира се — добави Валентина, а след миг колебание продължи: — Предполагам… всъщност това, което искам да кажа, е, че те имат същото ъъ… положение?

— Положение? — повтори Джорджия.

— Финансово положение — отвърна Валентина, ядосана от факта, че е трябвало да произнесе гласно мислите си.

— Ааа! — възкликна Джорджия. — Искаш да разбереш дали на сватбата ще присъстват ергени, червиви с пари. Ще има много, миличка, много. Обещавам ти!

Валентина направи гримаса и въздъхна:

— О, Джорджия! Не мога да повярвам, че ме смяташ за толкова невъзпитана, че да се интересувам единствено от нечии пари.

Не можех да позволя този разговор да приключи, без да разбера какво се криеше зад него.

— Да не би отново да си свободна, Валентина? — попитах аз, като се опитвах да скрия разяждащото ме любопитство.

Тя се нацупи:

— Да, в момента съм. Реших, че трябва да отделям повече време за себе си. Освен това, Джак не е моят тип, макар че е много мил и всичко останало.

— Кога се случи това? — продължих аз.

— О, казах му в деня след сватбата на Грейс — добави тя.

— Аха — равнодушно отвърнах аз.

— Можеш съвсем спокойно да го сваляш, Иви — самодоволно подметна Валентина. — Той наистина се разстрои, когато скъсахме, но човек никога не знае — може би ще му се прииска да се впусне в някоя безсмислена забежка с друга жена, за да преживее раздялата. Знам, че те бива в тези работи.