Джейн Костело
Шаферки (85)

Глава 85

Моят апартамент

Понеделник, 21 май

Не излязохме от апартамента на Джак цели два дни. Честно казано, очаквах да се появят от Дирекцията по издирване на изчезнали лица, след като бяха прекарали четиридесет и осем часа в трескаво търсене, и да открият как мързелувахме в леглото и преживявахме единствено благодарение на препечени филийки, черно кафе и сериозни порции страст.

Тази вечер смяната ми на работа бе до късно и двамата се разбрахме да не се виждаме до утре. Освен всичко останало, значителна част от мен смяташе, че наистина трябваше да прекарам нощта сама, само за да си докажа, че можех да се справя и без да тъгувам за него.

Поне такава беше теорията. Вече бе почти десет вечерта, когато отворих вратата на апартамента си и се сгромолясах пред телевизора. Даваха новините и аз се чудех дали и той ги гледа. Веднага пропъдих тази мисъл от главата си. Притеснявах се, че започвам да ставам леко смешна.

Тази вечер писах статия за протеста на ловците на лисици и това ме накара да се чудя дали Джак подкрепя правата на животните. Когато отидох в дамската тоалетна и погледнах в огледалото, се сетих как целуваше челото ми миналата нощ. Дори открих, че драскам името му в бележника си, вместо да записвам някои цитати на местния съветник. Последният път, когато правех това с името на едно момче, беше, когато „Дюран Дюран“ бяха в класациите. Накратко, непрекъснато мислех за Джак Уилямсън.

Обаче не всичките ми мисли бяха приятни. Все още не можех да се отърся от онова разяждащо чувство, дремещо в дълбините на съзнанието ми, породено от обаждането на Бет. Трябваше ли да го предизвикам да говори за това? Може би така щях да го накарам да избяга от мен. Пак премислях същия проблем, когато иззвъня мобилният ми телефон.

— Просто реших да ти звънна, за да чуя как е минала вечерта ти — каза Джак.

Въпреки мислите, които преминаваха в съзнанието ми преди секунда, гласът му ме накара да се усмихна. Усмивката ми всъщност бе така широка, че дори ако носех очилата на Кларк Кент, щях да изглеждам по-секси, отколкото в момента.

— О, великолепно — отвърнах аз. — Непрекъснато звъняха откачалки. Единият искаше да напиша статия за това как бил ограбен от някакъв човек, който му продал фалшив канабис.

Джак се засмя:

— Какво му каза?

— Посъветвах го да се свърже с Комисията за защита на потребителите — отговорих аз. — А как мина твоята вечер?

— Не беше толкова вълнуваща както при теб — отвърна той. — Разкъсвах се между това, да наваксам с купищата работа, да оправя перваза на дюшемето във всекидневната или да гледам повторението на сериала „Военнополева болница“ по сателита.

— Винаги съм го свързвала с героинята Хулиан Секси Устните — отвърнах аз.

— Ами тя наистина е незабравима — съгласи се той. — Трябва да призная, че снощи прекарах много по-хубава вечер.

Отново се усмихнах, но този път до уши.

— Аз също — измърках в отговор. — Ако смяташ, че не е прекалено дръзко, ще се радвам да я повторим някой път.

— Смятам, че е дръзко — отвърна той, — но съм много доволен, че искаш да я повторим някой път, защото, що се касае до мен, можеш да искаш повторение всеки път, когато пожелаеш.

— Ах, а ще ми носиш ли закуската всеки път в леглото? — продължих аз.

— Това ли е всичко, което искаш от мен — попита той и в гласа му се долавяше обида.

— Хм, това и тялото ти — добавих аз.

Разговорът приключи след час и половина. Аз вече се бях настанила в леглото. Трябваше да се насиля да мисля за някои от другите неща, които би трябвало да обмислям в момента. За Бено, известен още като моето приятелче инспектор-детектив Грег Бенсън, и неговата информация за неприличното поведение на Пит Гибсън, за петия рожден ден на Поли, който бе идната седмица, за сватбата на майка ми… Господи! Сватбата на майка ми!

Оставаха само три седмици. Макар че вече бе намерила жена, която да боядиса накитите за главата й, и човек, който да й нарисува татуировки от къна, все още имаше въпроси, върху които тя „продължаваше да работи“ — като поканите, транспорта и музиката.

Защо ли си мислех, че за организирането на тази сватба бих могла да разчитам повече на някое тригодишно дете?