Джейн Костело
Шаферки (4)

Глава 4

Две палави медузи бяха атакували деколтето ми. Поне така изглеждаше. Моите „пилешки филета“, с които толкова се фуках, очевидно се бяха почувствали като в затвор, плътно притиснати от роклята ми, и бяха изскочили на свобода.

Всъщност почти се бяха освободили. Двете силиконови подплънки, които създаваха „стопроцентов естествен вид“ сега се подаваха от деколтето на роклята ми, така че целият свят можеше да ги види и по-конкретно да ги види той — Екшънмен. Щеше да е много по-добре, ако ги бяха видели всички останали, но не и той.

— Не мога да повярвам — мърморех аз, докато яростно измъквах двете „филета“ от деколтето си. Поради липсата на барбекю, където да ги метна, те се озоваха в кофата за боклук.

— Гледай на това като на начин, по който Творецът ти казва, че и двете сме родени плоски поради някаква основателна причина — мило каза Грейс.

— Доволна съм, че намираш това за забавно — отвърнах аз.

— Извинявай — отговори Грейс, но забелязах, че се опита да потисне кикота си. — Трябва да признаеш, че е доста забавно.

Погледнах към другия край на стаята и видях, че Шарлот — другата шаферка на Грейс — се е върнала в стаята. Тя прекара по-голямата част от сутринта да помага при аранжирането на цветята. Дори и тя се опита да прикрие напиращата усмивка. Това означаваше, че положението ми наистина бе ужасно, защото Шарлот бе най-милият човек в цялата вселена.

— Не се тревожи, Иви — успокои ме тя. — Сигурна съм, че никой не е забелязал. Хората може да са си помислили, че подплънките са били част от роклята ти.

Успях да устоя на изкушението и да споделя с Шарлот, че единственият свидетел беше видял достатъчно. Дори подплънките да бяха изскочили и да го бяха цапардосали по бузите, нямаше да се впечатли толкова, колкото от видяното.

— Да, да, права си — отвърнах аз. — Благодаря ти, Шарлот.

Изпитах угризения, че не съм намерила време, за да й помогна да се приготви за днешния ден. Не че Шарлот не бе хубава, напротив. Имаше кожа, за която бих убила човек — гладка и чиста като на бебе, с прекрасни румени страни, а очите й бяха като на сърничката Бамби — големи и кротки. Помня какво си помислих, когато срещнах за пръв път Шарлот преди няколко години — напомняше ми на доячка от осемнадесети век — невероятно пухкава, закръглена и пращяща от здраве.

Макар че притежаваше естествена красота, трябва да отбележа, че тя не правеше нищо, за да я подчертае. И ако трябва да съм откровена до болка, спокойно мога да заявя, че днес тя бе посветила много по-малко време на косата си, отколкото биха отделили четириногите участници в международното изложение за кучета „Крафтс“. Въпреки че Шарлот нямаше да е същата без множеството си извивки, тя никога не се обличаше така, че да ги подчертае. Днешната й шаферска рокля бе толкова прилепнала, че имаше опасност да спре кръвообращението й.

— Време е — обърнах се към Шарлот и стиснах ръката й.

— Да — отвърна тя напълно ужасена.

Грейс пъхна един букет в ръката ми.

— Ей, вие двете. Нямаме цял ден на разположение, че да се мотаем и да обсъждаме деколтето на Иви. Трябва да тръгна към олтара, и то бързо.