Джейн Костело
Шаферки (29)

Глава 29

— Съжалявам. — Шарлот прошепна с треперещи устни към Джорджия. — Наистина съжалявам.

Първоначално не можех да разбера защо Шарлот се извинява, но когато проследих втренчения й надолу поглед, всичко ми стана ясно. Беше права за трите килограма отгоре. Роклята на Шарлот бе толкова опъната, че би се наранила сериозно, дори ако се опита да диша.

— Шарлот — включи се Грейс, като се опитваше да запълни настъпилата мъчителна тишина. — Изглеждаш… ъъъ… добре.

Но веднага се стъписа от собствената си неискреност. Тъкмо се опитвах да измисля нещо подходящо, което да кажа, когато забелязах, че по лицето на приятелката ни се търкаляха сълзи.

— Шарлот, защо плачеш? — попитах нежно аз. — Изглеждаш добре, честно. Няма защо да се разстройваш.

Тя се опитваше да промълви нещо, но от устата й не излизаше никакъв звук. Аз я прегърнах, а останалите също се впуснаха към нея.

— Ела да седнеш — каза Джорджия и я отведе към една тапицирана в кадифе табуретка за крака.

Сълзите се стичаха по лицето на Шарлот, докато тя пресичаше стаята, придружена от Джорджия. Опитвах се да измисля нещо умно и достатъчно смислено, за да облекча видимото й страдание.

— Искаш ли чаша чай? — попитах аз и осъзнах, че не това бе фразата, която се опитвах да намеря.

Тя мълчаливо кимна с глава. В стаята настъпи странно мълчание, когато тя седна на табуретката. И шестте я наблюдавахме. Очите й бяха зачервени и подути, а лицето — почти безизразно.

Може би заради момента, изпълнен с напрежение, успяхме да доловим звука от раздиращия се плат още преди Шарлот да седне на мястото си. Или може би това бе така, защото дупката, която се появи, бе толкова огромна. Без значение кое от двете бе, но звукът от разкъсващата се рокля на Шарлот можеше да накара сърцето ти да спре.

Аз не бях единствената, която смяташе така. Грейс и Джорджия закриха уста с ръка. Валентна и Бет облещиха очи и много напомняха на анимационните герои. Ченето на Джина бе увиснало почти до земята, а шивачката изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

Шарлот се изправи почти механично, за да види в огледалото какви са последствията. А те бяха грандиозни — близо тридесетсантиметрова цепка преминаваше през средата на корсажа, подобно на зееща рана. Тя дори не бе по шевовете, сцепил се бе самият корсаж. Прилоша ни, защото бе напълно невъзможно да се поправи.

— Нека да погледна — изписка шивачката и сграбчи Шарлот за ръката, за да я накара да се завърти с гръб. Точно когато решихме, че нещата не могат да се влошат повече от това, Шарлот се завъртя и се чу още един силен звук от раздиращ се плат. Сега цепката бе дълга петдесет сантиметра.

— Оох! — възкликна шивачката.

— О, боже! — възкликна Грейс.

— По дяволите! — добавих аз.