Джейн Костело
Шаферки (6)

Глава 6

Нашата приятелка Валентина щеше да изпълни поетическото четене. Бе планувано това да бъде реч, дълга около минута и половина, но никой няма да ви се разсърди, ако решите, че тя възнамерява да получи Оскар. Насочи се с плавни движения към предната част на залата и когато стъпи на платформата, нарочно повдигна края на тъмночервената рокля от шифон, за да разкрие още повече безкрайно дългите си крака с бронзов загар, които и без това бяха изложени на показ.

Валентина бе станала част от нашия приятелски кръг, когато се лепна за Шарлот по време на първата година от следването й в университета в Ливърпул. Както тогава, така и сега двете бяха странна двойка. Горката Шарлот беше ужасно срамежливо момиче, което надали бе стигало по-далеч от Уиндис. Външният вид на Валентина беше екзотичен, тя беше амазонката, която е била навсякъде, направила е всичко и беше толкова срамежлива и сдържана, колкото един модел от централната разгъваема снимка в списание „Пентхаус“.

Валентина се пробва в различни поприща, когато напусна университета. Работеше като личен асистент при пазаруването, статист в сапунения сериал „Холиоукс“, салонен управител в шикозен ресторант, докато най-накрая си избра това, което правеше наистина отлично. Сега бе професионален треньор по тенис и очевидно си бе създала доста добро име. Макар че според слуховете, които дочувах, това донякъде се дължеше на късите поли, които носеше. Те бяха толкова къси, че биха накарали и гинеколог да се изчерви.

Ако се интересувате какво е мнението ми за Валентина, ще ви кажа, че дълбоко в себе си тя бе свястна мадама. Но не такова бе всеобщото мнение, като се има предвид, че представата й за страхотен разговор се състоеше в това, че другите хора трябваше да слушат как винаги я бъркали с Анджелина Джоли.

Валентина постави бележките си на катедрата и се обърна, за да провери дали кумът я бе забелязал. Съдейки по одобрителното изражение на лицето му, без съмнение бе станало точно така. Тя се нацупи леко и отметна тъмната си лъскава коса, като очевидно се готвеше да се обърне към гостите.

— Дами и господа, преди да започна с поетическото четене, ще ми позволите ли да кажа, че лично аз съм много развълнувана, защото двама от най-добрите ми приятели днес сключват брак.

Когато ме убедиха да изпълня поетическото четене, бях изключително доволна, защото щях да играя толкова важна роля в най-значимия ден в живота им.

Грейс и Патрик се спогледаха. Валентина съвсем не беше убеждавана много, но тя така се нацупи, когато Грейс обясни, че иска да сведе броя на шаферките до минимум, че се наложи Грейс да склони и да й възложи поетическото четене, за да й затвори устата.

— Благословията, която ще прочета, е била използвана при бракосъчетанията на индианците в продължение на векове — продължи тя. — Любопитното обаче е, че авторът на тази благословия е неизвестен. Тя е написана в прекрасна прозаична форма и се надявам, че след като я чуете, ще се съгласите, че наистина е най-подходяща за ден като днешния.

Тя зае драматична поза, а служителката по гражданското състояние погледна часовника си.

— Оттук насетне повече няма да усещате дъжда, защото всеки от вас ще бъде подслон за другия.

Тя спря, за да подсили ефекта.

— Оттук насетне няма да усещате студа, защото всеки от вас ще бъде топлина за другия и т.н.

След представлението на Валентина (това наистина беше представление) церемонията се ускори и за нула време Грейс и Патрик вървяха обратно по пътеката, водеща към олтара, но този път като съпруг и съпруга, а гостите ги аплодираха шумно. Поли и аз вървяхме след тях, държах я за ръка, за да не хукне нанякъде. Шарлот се спотайваше някъде зад нас.

Опитвах се да не се усмихвам на гостите, като се има предвид, че навсякъде, където погледнех, щях да видя някое бивше гадже. И докато се стараех да държа погледа си насочен само напред, нещо в отдалечения ъгъл на стаята привлече вниманието ми. Бе застанал до прозорец, който разкриваше един от най-красивите пейзажи в провинцията. Но самият той беше поразителна гледка.

Пулсът ми се ускори и сграбчих Поли за ръката още по-здраво. Това бе Екшънмен. Гледаше право към мен.