Джейн Костело
Шаферки (56)

Глава 56

Това наистина не бе добре. Намирах се на толкова романтично място, че ако можеше да се бутилира, щеше да се продава като заместител на виаграта.

Да, бях седнала тук и разговарях с приятеля на майка си като момичето, което бе отишло на абитуриентския си бал без кавалер. Всъщност с подобна външност можех само да си мечтая за кавалер на абитуриентски бал. Оттокът може би бе спаднал малко, но петната все още не бяха изчезнали. От отчаяните ми опити да ги прикрия с пудрата на Валентина лицето ми бе станало толкова бледо, че бих изплашила малките деца.

— Само лицето ти ли е проблемът, Иви? — попита Боб.

— Извинявай, Боб — отвърнах аз, обърнах се към него и веднага се развеселих при вида на зелената му папионка и спортното му раирано сако. — Не, не е само това.

— По-скоро ми прилича на проблем с някой приятел — добави той. От шест години бе с майка ми и бе доста запознат с историята на романтичните ми връзки.

— Да — казах аз. — Но този път не е… както обикновено.

— Така ли?

— Този път е сложно.

Той кимна и отново се захвана с доматения си сок.

Аз се намръщих и промълвих:

— Боб, от теб се очаква да ми кажеш: „Опитай се да споделиш с мен“. Нали се сещаш — да ме убедиш да ти се доверя, за да ми олекне.

— О! — отвърна той, докато нервно потъркваше с пръсти брадата си. — Ами добре, целият съм в слух!

— Така — казах аз и поех дълбоко дъх. — Харесвам много един мъж, който присъства тук. Първоначално не го харесвах, защото излизаше с Валентина, но после те се разделиха и аз осъзнах, че го харесвам.

— Чудесно — намеси се Боб.

— Само дето днес друга жена е впила ноктите си в него.

— Боже! — възкликна той.

— Не, почакай! Това не е всичко — продължих аз. — Тук днес е и един от бившите ми приятели, който ми каза, цитирам, че се чуди защо въобще ми е позволил да си тръгна. А той е наистина мил.

— В такъв случай — Боб се намеси незабавно — излез с него.

— Не успях да довърша — продължих аз. — Тъкмо се канех да ти кажа, че той наистина е мил, но дълбоко в себе си знам, че той не е човекът за мен.

— О! — промълви Боб.

— А другият е!

— Ах! — възкликна той.

Погледнах към дансинга, където в момента Бет учеше Джак как да танцува танго. Ако правеше цигански колела по дансинга, облечена единствено в панталонките на Мики Маус, тя щеше да привлече по-малко внимание, отколкото в този миг.

— Разбирам — прошепна Боб, но бе съвсем ясно, че си нямаше и най-малката представа. Можеше да разбира от готвене на вегетариански ястия и от творбите на Жан Пол Сартр, но се съмнявах, че някога щеше да стане добър колкото Джери Спрингър^[1].

— А какво не му е наред на първия младеж, онзи, когото смяташ, че не е за теб? — попита той.

— Не мога точно да си спомня — отговорих аз. — Минаха векове, откакто го зарязах.

Боб се замисли.

— Въпросът не е само какво не му е наред — продължих аз. — Мисълта ми е, че, когато погледна Джак, сърцето ми се преобръща. Когато погледна Себ, ами…

— Едва трепва? — подсказа ми той.

Усмихнах се:

— И все пак той е мил, симпатичен, има хубава работа, очевидно няма някакви антисоциални навици или нещо от сорта и очевидно все още ме харесва, а и аз го харесвам и не ми се ще да бъде съблазнен от Валентина.

— Хм — кимна Боб.

— Какво трябва да направя според теб? — попитах аз.

Боб придоби изражението на осемгодишно дете, което току-що са накарали да обясни законите на метафизиката.

— Ами — отвърна той, докато обмисляше внимателно отговора си, — попита ли майка си?

Избухнах в смях и поставих ръката си върху неговата.

— Боб, не се тревожи — въздъхнах аз. — Между другото, трябва да ми кажеш откъде си купил това сако.

— О, харесва ли ти? — попита той. — И аз реших, че е доста елегантно.

Изведнъж усетих, че някой се задаваше към нас от другия край на залата и когато погледнах, за свой ужас разбрах, че това бе Джак.

— О, боже! — подскочих аз и грабнах чантата си.

— Какво има? — попита Боб. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак или дори нещо още по-страшно.

Трескаво опипах очите си и усетих, че още бяха подути. А това ми стигаше, за да не желая Джак да ме види в това състояние. Стрелнах поглед из залата, като отчаяно се опитвах да открия изход, за да избягам. Трябваше да се махна оттук.

При това бързо.