Джейн Костело
Шаферки (48)

Глава 48

Очевидно никой не бе осведомил фотографа, че това трябваше да бъде празненство. Бакенбардиге му бях като телена четка, а цветът на лицето му — възчервен, сякаш го бяха пърлили с горелка. Този човек очевидно бе вземал уроци по любезно държание от Гестапо.

— Добре, всички вие, приближете се един до друг — изрева той. — По-близо, моля.

Сграбчи за ръката една възрастна дама, облечена във вишневочервена дреха, която можеше да ти докара мигрена, и я избута към съседа й. Той очевидно нямаше и най-малката представа, че да накара такъв голям брой хора да застанат в правилната поза, нямаше да стане мигновено.

— Вие, шаферките, преместете се малко по-напред. Не чак толкова! — крещеше той. — Спрете тук. Не, не тук, сега малко назад.

Валентина се цупеше и за първи път можех да я оправдая. Но някой бързо промени това.

— Мога да се закълна, че на последната сватба, на която присъствах, видях някого като теб — промълви един глас зад гърба ми. Веднага разпознах, че той принадлежеше на Джак.

Поставих ръка на устата си, за да се опитам да скрия напиращата усмивка.

— Шаферката — вляво. Можете ли да си свалите ръката, моля — изрева фотографът. — Така, нека пробваме пак.

— Госпожице Харт, ако не се държите прилично, ще ви изпратят в последната редица — шепнеше гласът зад мен.

Насилих се да не се подсмихвам, защото се опасявах, че ако не внимавах, щях да изляза като истински идиот на снимките.

— Винаги когато се появиш, ми навличаш някоя беля на главата — наведох се назад, докато промърморих с неестествена и застинала усмивка.

— Едва ли имам вина, че ти не можеш да се справиш с това, което се очаква от теб — отвърна той. — Басирам се, че в училище винаги са те задържали след часовете, нали?

Опитах се да измисля някакъв остроумен отговор, когато фотографът се разпореди всички да се оттеглят, с изключение на булката и младоженеца. Тълпата от гости се втурна към хотела, защото всички изпитваха отчаяната нужда от едно питие. Очевидно Джорджия нямаше да сгреши, ако беше наела някого, който да контролира тълпата по време на сватбата.

— Изглежда ще трябва да те оставя, за да се заемеш с положението — вметна Джак с широка усмивка. — Ще се видим малко по-късно, нали?

Да, с удоволствие.

Едно от нещата, които започнах да научавам от присъствието си на всички тези сватби, бе, че снимките отнемаха толкова много време и когато приключеха, повечето от гостите бяха толкова ядосани и краката на всички бяха много схванати, когато дойдеше време за същинското сватбено парти. Почти час и десет минути след започването на този маратон започна доста да ми писва.

— Видя ли колко е часът? — попитах застаналата до мен Грейс.

— Е?

— Върви към пет следобед, а ние всички сме напълно трезви. А това някак си е неприемливо, когато си на сватба.

— Чух те — намеси се Джорджия.

— Извинявай — отвърнах аз и сключих молитвено ръце. — Честно, не съм искала да прозвучи като оплакване.

Но аз наистина се оплаквах.

— Не, права си — намеси се тя, а после се обърна към фотографа. — Слушай, Брус, отсега нататък нека да правим естествени снимки, става ли? Хайде, момичета, къде е барът?

Тя бодро се запъти напред, като остави господин Телени Бакенбарди безнадеждно излишен. Ние я последвахме, като се опитвахме, доколкото бе възможно, да вървим изящно, като се имаше предвид, че това бе плаж и всички ние бяхме на петсантиметрови токчета. Когато стигнахме терасата, се извърнах към Грейс и си поех дълбоко дъх:

— Спиралата ми размазана ли е?

Тя се подсмихна:

— Не.

— Косата ми наред ли е?

— Да.

— А червилото?

— Иви — отвърна ми тя, — изглеждаш великолепно. Толкова си красива, че ако тази вечер не успееш да свалиш Джак, няма кога да го направиш.