Джейн Костело
Шаферки (34)

Глава 34

Зави ми се свят, докато се опитвах да открия някаква смислена причина и да разбера защо Джак щеше да ходи на сватбата на Джорджия, след като той и Валентина вече не бяха заедно.

— Как така е поканен на сватбата ти? — попитах Джорджия. — Та ти едва го познаваш.

— След сватбата на Грейс той и Пит започнаха да ходят на ръгби заедно почти всяка седмица — каза тя. — Изчакай, че връзката прекъсва…

Гласът й отново се изгуби. Оставих настрани телефона с треперещи пръсти.

— Успя ли да разбереш за какво става въпрос? — попита майка ми.

— Все още не — отвърнах аз и започнах да пиша съобщение.

„Имаш ли номера на Джак? Утре имам планирана среща в работата и трябва да напиша статия за благотворителността.“

Натиснах бутона „изпрати“ и съобщението ми се изстреля към годеника на Джорджия, Пит. После отпих глътка от кафето си. То бе останало недокоснато толкова дълго време, че бе почти студено.

Стори ми се, че мина цяла вечност, преди да получа съобщението с номера на Джак. Прегледах текста по-надолу:

„P.S. Планирана среща? По прилича на семейни планове!“

Нагъл мръсник. Устоях на изкушението да му кажа, че не аз първа съм изпратила съобщение, но подозирам, че опитът ми да изглеждам равнодушна щеше да се провали. Сега вече имах телефонния му номер и се чувствах като Индиана Джоунс, който бе открил изчезналия кивот. Получих точно това, което исках, но проклета да съм, ако знаех какво щях да направя сега.

Започнах да съчинявам съобщение. „Имах технически проблем. Моля, изпрати отново съобщението си!“ О, не! Прекалено практично. Дори надменно. Така със сигурност щях да се изложа. „Можеш ли да изпратиш пак съобщението? Толкова е добро, че искам да го прочета два пъти!“ За бога, не! Не можех ли да измисля нещо по-малко сълзливо и банално. „Не мога да прочета съобщението ти… а умирам от любопитство. Ще ми пратиш ли още едно?“

Нито едно от тях не бе подходящо, но трябваше да си избера едно. С неохота се спрях на първото, макар че съжалих още в мига, когато го изпратих. Текстовите съобщения бяха изобретени, за да се флиртува, а това, което току-що изпратих, щеше да ускори пулса му толкова, колкото политическото предаване на някоя партия.

— Е, да тръгваме! — каза майка ми, като сви вестника си и го остави на масата. — Не знам ти как се чувстваш, но на мен за днес ми се събраха достатъчно сватбени вълнения.

Ако бях по-добра шаферка и дъщеря, щях да възразя и да настоявам да продължим с търсенето на идеалната рокля. Но в момента други неща занимаваха съзнанието ми.

— Добре — казах аз и подскочих от мястото си. — Аз ще взема тези.

Застанах на бара и чаках рестото, когато усетих вибрацията на телефона си. Извадих го от горния джоб на дънковото си яке и веднага забелязах, че бе от него. Отворих съобщението.

„Просто се чудех дали ще бъдеш на поста си на 8-ми, а именно дали ще си красива и гръмогласна?“

Веднага усетих, че се усмихвам и че жената, застанала до мен, натоварена с дизайнерски чанти с покупки, ме гледаше така, сякаш съм избягала от едно място. Обърнах се с гръб и започнах да натискам клавишите на телефона. „Мисля, че ми обеща да не го споменаваш отново.“ Канех се да го изпратя, но се спрях. Той безспорно флиртуваше с мен, затова и аз трябваше да му отговоря в същия дух. Добавих думите: „Ще ти простя, но само този път“.

Мисля, че звучеше леко дръзко, но не и мръснишки. Пъхнах телефона обратно в джоба на якето си, като продължих да се усмихвам, платих и се отправих да забера майка си. Джобът ми отново вибрираше.

„Това е добре. Не бих искал да фигурирам в черните ти тефтери. Ще се видим на сватбата (очаквам я с нетърпение).“

Отлично! Това съобщение бе още по-палаво. Добре, а как да му отговоря?

Реших първо да нахвърлям думите на чернова, за да съм сигурна, че текстът, който щях да напиша, щеше да бъде наистина подходящ. Но поради някаква причина, идеите за отговор се изчерпаха. Започнах ожесточено да се ровя в текстовете, плод на фантазиите ми. Това бяха съобщения, които никога не бих изпратила, но може би щяха да ми помогнат да измисля какво да напиша. „Аз също. P.S. В замяна на това този път ще ме отведеш ли в леглото си?“

Усмихнах се на себе си и понечих да изтрия съобщението. Не бих стигнала толкова далече. Но въпреки това този текст бе доста забавен. Точно в този момент един познат глас прекъсна мислите ми:

— Иви! Започвам да си мисля, че ме преследваш!