Джейн Костело
Шаферки (18)

Глава 18

Джак бе вдигнал четиригодишната Поли на нивото на кръста си, крачетата й висяха във въздуха, на около метър от земята, бе нагласил ръката й във валсова стойка.

Той я въртеше внимателно, като танцът им заемаше един малък ъгъл от дансинга, очевидно, за да не отклоняват вниманието от булката и младоженеца. Но честно казано, това бе малко трудно, защото почти нито една жена не можеше да откъсне погледа си от него.

Те бяха хипнотизирани от изпъкналите бицепси на Джак, който здраво бе стиснал Поли на дансинга. Очите му се усмихваха, а чувствената извивка на задника му се очертаваше съблазнително, защото бе свалил сакото си.

Според мен именно поради тази причина жените бяха хипнотизирани.

— Погледни това дупе! — въздъхна жената до мен. Можех само да предполагам, че не ставаше въпрос за прелестите на дебелия сервитьор на средна възраст, който подреждаше бюфета.

— Елате при нас! — провикна се Грейс и направи знак на Джак и Поли да отидат при тях, в центъра на дансинга.

Поли изглеждаше така сякаш бе получила наведнъж всичките си подаръци за Коледите и рождените си дни, докато Джак бързо я въртеше и се насочваше към центъра, а тя се смееше шумно, очарована от вниманието. Когато песента свърши и Джак постави Поли на земята, аз реших да ида при него, за да поговорим.

Знаех, че е с Валентина. Съвсем наясно бях, че днес станах за смях. Осъзнавах добре и че наоколо кръжаха три от бившите ми гаджета. Но нямаше значение. Трябваше да поговоря с него само поради една-единствена причина: да си докажа, че интуицията ми не ме бе подвела. Самият факт, че бе тук с Валентина, го правеше не по-различен от всички останали мъже, с които тя някога бе излизала — глупави и повърхностни. Независимо от това, че бе завършил Оксфорд и бе президент на благотворителна организация.

Поех дълбоко дъх и се насочих към него. Но някой изведнъж ме потупа по рамото. Обърнах се.

— Иви, трябва да поговорим.

О, не.

— Не сме си казали толкова много неща.

Не, не, не и не. Започна да става абсурдно.

— Все не успяваме да се засечем през целия ден — добави Гарет. Бе пребледнял така сякаш страдаше от запек. — Не знам защо става така. Без значение, сега те открих и можем да поговорим като хората.

— Гарет — отвърнах аз. — Знам, че трябва да поговорим. Наясно съм.

— Ами да говорим тогава — добави той.

— Сега наистина не е най-удобният момент.

— Започва да ми се струва, че ме избягваш, Иви — отвърна той и присви очи.

— Аз ли? — Бях самата невинност. — Честно, няма такова нещо. Просто… трябва да ида да подбера някаква музика.

Той се намръщи и възрази:

— Има нает диджей.

— О, не. Диджеят не е нает. Хотелът го осигурява безплатно. Появи се, когато сервираха пилешките бутчета. Проблемът е, че ако не му кажеш, ще пуска само парчета на Нийл Даймънд. Като всички останали и аз харесвам песента му „Роузи“, но понякога човек има нужда да послуша малко Бритни Спиърс. Трябва да тръгвам. Съжалявам.

— Почакай — каза той и сграбчи ръката ми. — Трябва да ти дам нещо.

— Какво? — попитах аз и усетих как ме връхлита познатото чувство на ужас.

— Иви, това е символ на нашата връзка. — Гарет изглеждаше плашещо сериозен.

— Ами добре. — Бях разкъсвана между желанието си да разбера за какво говори, като в същото време въобще не исках да знам за какво става въпрос.

— Символ на всичко, което се обърка — продължи той. — Символ, който доказва, че съм готов да се променя изцяло.

Точно в този момент ми стана ясно какво точно се кани да ми даде. Тази мисъл ме накара да изтръпна до мозъка на костите си. Знаех си — носи годежен пръстен! В очите му засия онзи типичен луд блясък.

— О, Гарет, недей! — преглътнах с усилие, когато той протегна ръка към вътрешния си джоб. — Просто още не съм готова. Никога няма да бъда готова!

Той ме хвана за ръката и се взря в очите ми.

— Знам, Иви — добави нежно той. — Точно това се опитвам да ти кажа. Знам, че не беше готова.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

Тогава той извади нещо от вътрешния си джоб и започна да го разопакова и скоро стана ясно, че това не бе годежен пръстен.

Освен годежен пръстен, това бе другото нещо, което най-малко бих искала да видя.

Това бе бельото.

Бельото, което бе купил за мен от списание „Секси и възбудени“. Черното латексово бельо с двете дупки на гърдите. На предната част на подобно бельо трябваше да бъде изписано: „Магнит за перверзници“.

Пребледнях, когато той като някакъв матадор измъкна бельото от джоба си и го размаха.

— Ето това имам предвид — отвърна той. — Това беше моята грешка. Без значение какво ми каза преди малко, просто съм сигурен и това е доказателството, че съм готов да се променя.