Джейн Костело
Шаферки (100)

Глава 100

Апартаментът ми

Четвъртък, 14 юни

— Джак, Иви е. Трябва да поговорим.

Не, не и не, всичко това бе съвсем неподходящо. Звучах като героиня от някой посредствен сапунен сериал, който излъчваха през деня. Досега бях упражнила толкова много дълбоки, смислени и често прочувствено-сълзливи разговори с Джак, в които използвах всичко — като се започне от телефона на душа, и се стигне до волана, че започнах да се чудя дали нямах нужда от терапия.

Проблемът бе, че просто не знаех откъде да започна. Защото нямах представа дали той и Бет наистина са били заедно. Просто не знаех как да подходя. Дали трябваше отново да се изправя срещу него? Или да поискам прошка?

Дълбоко в съзнанието ми имаше и още нещо, което ме измъчваше. Бяха изминали пет дни, откакто се скарахме, а нямаше никакви изгледи Джак да почука на вратата ми и да се опита да оправи нещата. Всъщност нямах никаква вест от него и бях напълно убедена, че не бе направил нито един опит да се свърже с мен, защото от понеделник насам вече два пъти носех телефона си в магазина, откъдето го купих, за да проверя дали няма нужда от поправка, защото бе ясно, че въобще не звъни (или поне той не ми позвъни). Очевидно нокията ми бе в отлично състояние и в момента бе на път да ме надживее.

Тези няколко дни бяха странни. Това бяха дни на вцепенение, страхове и гадене. И макар че не можех да отрека, че при мен се извървя един безспирен поток от посетители — като се почне от Шарлот, и се стигне до Валентина, която се появи натоварена с дивидито на филма „Сексът и градът“ и шоколадовите бонбони „Марс“, но в цялата тази работа имаше нещо странно. Никога не съм била заобиколена от толкова много хора и никога не съм се чувствала толкова самотна.