Джейн Костело
Шаферки (38)

Глава 38

Трябваше да призная, че бях леко скептично настроена, когато Джорджия избра да организира моминското си парти в ресторанта „Симпли Хийткоутс“.

Това бе един от най-добрите ресторанти в Ливърпул, разположен в зашеметяваща сграда от стъкло и гранит в самия център на града. Не твърдя, че свободните градски типове, изисканите двойки и гостите на града не знаеха как да се забавляват. Просто казвам, че ако бях решила да изляза на една приятна вечеря, нямаше да бъда много възхитена, ако се окажеше, че на съседната маса празнуват моминско парти.

С Грейс минахме покрай масите и се насочихме към самостоятелна трапезария на първия етаж. Очевидно дискретно ни бяха настанили в закътано място, така че да не уроним реномето на заведението. Това наистина бе доста добра идея, защото тъкмо когато влизахме, Джорджия разопаковаше подаръка на една от своите гостенки. Това бе двадесет и пет сантиметров яркосин вибратор, който на пръв поглед приличаше повече на светлинния меч на Дарт Вейдър.

— Мислехме, че сте се отказали! — извика тя, като се опитваше да закрепи табелката на роклята си, за да не влезе в супата. Беше изписана буквата „Н“ за „новак“.

Тази вечер бе вечерта на Джорджия, но погледите ни веднага бяха привлечени от една от нейните гостенки. Шарлот. Добре де, малко по-рано днес успях да я огледам крадешком, след като бяхме прекарали деня в дълго пътешествие по магазините, след което бе последвал час при фризьорката. Но сега, когато видът й бе завършен, благодарение и на прословутото разкрасяване на Валентина, тя бе направо зашеметяваща.

— Дявол да го вземе! Шарлот? Какво се е случило с теб?

— Нали е великолепна! — добави Валентина, докато се възхищаваше на резултата, който бе постигнала.

— Изглеждаш невероятно! — добавих аз. — Наистина!

Шарлот се изчерви и отвърна с усмивка:

— Благодаря!

Освен великолепната нова прическа и грима на Валентина, Шарлот бе облечена в изключително женствено сако в яркочервен цвят, което разкриваше бюст, който би спрял дъха на всеки мъж. Както й казах, докато й помагах да го избере, нямаше по-добър познавач от мен, защото самата аз бях плоска като дъска.

— Тя изглежда удивително! — прошепна Грейс, докато заемахме двете запазени за нас места в другия край на масата. — Как върви диетата й?

Хвърлих поглед към Шарлот и забелязах, че си бе поръчала салата. Макар да бе прекалено далече от мен, за да мога да се убедя, но се обзалагах, че бе поискала салата без дресинг.

— Още е твърде рано — отвърнах аз, — но се справи наистина добре през първата седмица в „Уейт Уочърс“.

Ако трябва да сме честни, Шарлот не просто се справи добре, тя просто ме засрами. Отслабна с около три килограма и беше наградена с ръкопляскания от другите членове в групата и пакетче билкови бонбони с ниско съдържание на захар. Аз, от друга страна, бях отслабнала с деветдесет грама и бях наградена със скептичния поглед на ръководителката, когато й казах, че не разбирах каква бе причината, при условие, че се придържах стриктно към режима. Реших да не споменавам прегрешението с ястието с къри, което похапнах в четвъртък, докато гледах сериала „Изгубени“ на дивиди.

— Три килограма за седем дни! — продължих аз. — И няма никакво намерение да се отказва. Както е тръгнало, не след дълго ще изчислява и колко калории има в кислорода — усмихнах се към насядалите на масата, а после се обърнах към Грейс и прошепнах в ухото й:

— Както и да е, нямах възможност да ти разкажа какво се случи.

— Какво? — попита тя.

— Познай кой ми изпрати съобщение?

— Кой? — обади се тя, докато размазваше масло върху хляба си.

Повдигнах вежди и се усмихнах:

— Кой? Хайде де, с това темпо няма да стигнем доникъде.

Проверих, за да се уверя, че никой друг няма да ни чуе, после се наведох към нея и като се опитвах да сдържа глуповатата си усмивка, отвърнах:

— Джак.

— Наистина ли? — Сега бе неин ред да повдигне вежди. — Да не би това да е онзи Джак, към когото ти определено, съвсем определено, на сто процента не проявяваше интерес?

— Няма нужда да се държиш така — отвърнах аз.

— Продължавай тогава. Какво ти каза? — попита тя.

Спрях за миг, а после извадих мобилния си телефон, за да покажа съобщенията на Грейс, като усещах, че се държа като оглупяла шестокласничка.

— Ти си ги запазила! — удиви се тя.

— Не можах да устоя — повдигнах рамене.

И знаете ли, дори самата аз не можех да повярвам.