Джейн Костело
Шаферки (109)

Глава 109

— За какво говориш? — попитах аз и се боях от отговора.

— На сватбата на майка ти — започна тя. — Нали се сещаш, че ти казах, че целунах един човек? Ами това беше Патрик.

Не казах нищо.

— Всъщност — добавя тя, — ние не само се целунахме.

— Какво искаш да кажеш?

Ясно бе, че Шарлот се чудеше дали трябва да продължи. Нямаше връщане назад и тя го знаеше.

— Аз… отидох да се поразходя, за да се поразведря — отвърна тя, а гласът й трепереше. — Чувствах се леко пияна и попаднах на него — той правеше същото. Просто седеше и прочистваше главата си. Започнахме да си говорим. Говорихме ли, говорихме. Каза ми такива неща, за които нямаш и най-малка представа, Иви; за които дори и Грейс няма ни най-малка представа.

— И?

— Тогава… ами просто се случи. Започнахме да се целуваме.

Тя спря, като се чудеше дали да продължи.

— И?

Тя въздъхна:

— И от дума на дума стигнахме до… до…

— До какво?

— Ами, правихме секс — предизвикателно отвърна тя. — Сега щастлива ли си? Патрик и аз… ние правихме секс.

Очите ми почти щяха да изскочат от орбитите си.

— Насред ливадата? — ужасено попитах аз. — Насред ливада, непосредствено до мястото, където беше сватбеният прием на майка ми?

Устните на Шарлот продължиха да треперят, но тя не отстъпи.

— Да, на ливадата — отвърна тя, твърдо решена да не прекланя глава. — Да.

— Не ти вярвам — отговорих аз, но всъщност й вярвах.

— Истина е! — отвърна тя. — Ако искаш, го попитай. Но това е пълната истина.

Предполагаше се, че с моята професия трябваше да мога умело да боравя със словото, но някак си загубих ума и дума. Усетих, че просто си седях и мърморех нещо под носа си като герой от романа „Полет над кукувичето гнездо“.

— Как можа? — най-сетне промълвих аз. — Как можа да причиниш това на Грейс?

— То беше по-силно от мен — изхленчи тя. — Не те лъжа, Иви, наистина беше по-силно от мен.

— Разбира се, че е било! — изплаках аз.

— Нека да го формулирам по друг начин — продължи тя. — Чувствата ти към Джак в момента — силната мъка, непоносимата болка, ги изпитваш от няколко седмици, нали? А аз се чувствам така от седем години. Седем дълги години. Дори не можеш да си представиш как се чувствам.

Затворих очи.

— Мисля, че повече не искам да си ми приятелка — прошепнах аз. — Това е единственото нещо, за което мога да мисля.

Тя сграбчи ръката ми.

— Не казвай това, Иви — умоляваше ме тя. — Ти си най-добрата ми приятелка. Опитай се да разбереш.

— Съзнаваш ли въобще, че това, което си сторила, е нередно? — попитах аз.

Шарлот въздъхна.

— Знам, че това, което направих, не е правилно — отвърна тя, — защото са женени. Естествено. Но също така знам, че като постъпвам правилно, няма да стигна доникъде. Абсолютно доникъде.

Надникнах в очите й.

— Шарлот — подхванах аз, — ти си една от най-старите ми приятелки. Знаеш, че бих направила всичко за теб. Но ако станеш причина за разпадането на този брак, не знам дали някога ще ти простя. Наистина не знам.

Тя закри лицето си с ръце и мълчаливо зарида. Плака, без да спира, и дори самата аз не разбрах колко време продължи това. Най-сетне вдигна глава.

— Няма да разваля брака им — отвърна тя.

— Защо си толкова сигурна?

Тя подсмръкна.

— Повярвай ми, сигурна съм… — промълви тя и отново спря, за да си поеме дъх. — Той… той… сложи край на това почти веднага.

— Продължавай.

Тя поклати глава.

— Той съжали много бързо за случилото се. Всемогъщи боже! Опитвах се да заблудя себе си, че това може да се окаже началото на нещо, но успях да го накарам да съжалява, че ще спи с мен, още преди да сме стигнали до края.

— Е, какво се случи? — попитах неохотно, никак не ми се щеше да навлизам в ужасяващите подробности, но знаех, че трябваше да ги изслушам.

— Той беше толкова пиян — призна тя. — Не просто пиян, всъщност едва успяваше да се задържи изправен. И сега си го представям как неумело се мъчеше да закопчее ципа на панталоните си и буквално да избяга от мен. А откакто това се случи, той не ми е казал и думичка. Той ме мрази.

Шарлот ридаеше истерично, а аз положих неимоверни усилия, за да я погледна. В този миг се сетих за нещо друго.

— Знаеш, че трябва да кажа на Грейс.

Тя се обърна към мен, а в очите й се четеше паника.

— Не прави това — промълви тя. — Моля те, не го прави.

— Тя е най-добрата ми приятелка — отговорих аз. — Трябва да й кажа.

Шарлот започна да клати глава.

— Не, не, не можеш — ломотеше тя. — Тя има две деца. Семейство. Най-бързият начин, по който можеш да унищожиш всичко това, е да й кажеш.

Двоумях се, докато гризях единия си нокът.

— Но как бих могла да запазя това в тайна от нея? — попитах аз.

— Единственото, което ще постигнеш, е, че ще се освободиш от този товар — изрече тя. — Кажеш ли й, връзката й с Патрик няма да просъществува и година.

И преди да успея да се спра, от устата ми се изплъзна въпросът:

— Как така изведнъж толкова се загрижи за нея и Патрик?

— Мрази ме колкото искаш, Иви — глухо отвърна тя, — но това, което казвам, е самата истина.

Отново потънахме в мълчание.

— Не те мразя, Шарлот — казах аз. — Просто не мога да повярвам, че това се случва, и просто не виждам как бих могла да премълча пред Грейс. Ще се чувствам като проклет съучастник.

— Слушай — започна тя, — поне не й го казвай утре. Не и на сватбата на Валентина. Това ще провали всичко. Просто го обмисли за няколко дни и тогава ще разбереш, че наистина съм права.

Не знаех какво, по дяволите, да направя. Сега не бях особено склонна да съдействам на Шарлот, но тя безспорно бе права, че сватбеният ден на Валентина нямаше да бъде нито подходящото време, нито подходящото място за подобно нещо.

— Обаче няколко дни — реших аз. — Ще го обмисля няколко дни. Само толкова мога да ти обещая.

— Добре — отговори тя. — Хубаво! — И изтри очи.

— Има обаче едно нещо, което не мога да разбера — започнах аз, като донякъде се учудих защо въобще й казвам това. — Патрик се държеше странно още отпреди сватбата на майка ми. От месеци е много странен.

Шарлот прехапа устни.

— Мисля, че може би ще успея да разясня този въпрос — измънка тя.

— Нима?

— Именно това беше темата на разговора ни. Нашия дълъг разговор, преди…

— Е, какъв е проблемът — попитах аз. — Хайде, изплюй камъчето.

— Добре, добре — отговори тя и отново си пое дълбоко дъх. — Патрик е останал без работа.