Джейн Костело
Шаферки (75)

Глава 75

Греъм вече се бе свързал с Министерството на външните работи, Обединените нации, английското посолство и куп други хуманитарни агенции, които работеха в Дарфър, за да се опита да събере нови сведения.

Но той се изправи срещу проблема, с който трябваше да се борят всички днешни журналисти: всички ни даваха поредица от едни и същи любезни изявления за пресата, които можеха да се нахвърлят в 400 думи, без да съдържат никаква информация. По-важното бе, че нямаше никаква надежда да получим снимка на Джанет Харпър.

— Ще трябва да се върнем към основното правило — реши Греъм.

— Какво имаш предвид? — попитах аз.

Той хвана един телефонен указател и го хвърли към мен, като за малко не ме нокаутира.

— Опа, извинявай — каза той. — Хайде, нека да си разделим семействата Харпър и да започнем да звъним на всички.

— Сигурно има купища с тази фамилия — запротестирах аз.

— Знам — отвърна той. — Най-добре да се залавяме за работа.

Точно когато се канех да звъня на първото семейство, Министерството на външните работи оповести ново съобщение за пресата и докато го преглеждах, ме осени една идея.

— Чакай малко, Греъм — казах аз. — Това може би няма да се окаже толкова трудно, колкото си мислехме. В този телефонен указател има ли семейства Харпър, които са от Ормскърт? Защото Министерството на външните работи съобщи, че тя е от този район.

— Гениално — каза той. — Да видим, има две семейства. Нека да им се обадим.

Набрах развълнувано първия номер, докато Греъм звънеше на втория. Но след като две минути даваше свободно, разбрах, че късметът няма да ми се усмихне.

— Никой не вдига — казах му аз.

— При мен също — отвърна той. — Можем да направим само едно нещо — трябва да идем на място.

На първия адрес вратата ни отвори една възрастна жена с най-косматото лице, което някога бях виждала извън пределите на сафари парк „Кноусли“.

— Какво искате? — провикна се тя, като надничаше през вратата.

— Извинете за безпокойството, но ние сме от „Дейли Еко“ — отговорих й аз. — Търсим семейството на Джанет Харпър. В момента тя живее в Африка, но е родена в Ормскърт. Предполагам, че сте някакви роднини?

— Какво? — крещеше отново тя, като бе долепила ръка до ухото си.

— Казах, че търсим Джанет Харпър — този път й отговорих със значително по-висок тон. — Познавате ли я?

— Не мога да ви чуя — ревеше тя. — Нали не сте от Църквата на Страшния съд? А ако сте, се омитайте. Отказах се от бога, когато Робърт Редфорд се ожени.

— Не — продължих аз, — не сме. — Явно тя можеше да разбере само толкова по движението на устните.

— Ако сте някакви мошеници, ви предупреждавам, че владея техника на самозащита. Ще си напъхам пръстите в очните ви кухини, преди да успеете да изкрещите за помощ.

Изведнъж ми хрумна нещо.

— Включен ли е слуховият ви апарат? — попитах аз и посочих ухото си.

— Какво? — крещеше тя.

— Слуховият ви апарат? — изкрещях в отговор.

Лицето й просветна — най-после ме бе разбрала и започна да наглася нещо зад ухото си.

— Така по-добре ли е? — Ревът на Греъм ме накара да подскоча.

Възрастната дама потрепери:

— За бога, няма нужда да крещите. Какво искате?

— Търсим Джанет Харпър — отвърнах аз. — Тя живее в Африка.

Тя поклати глава:

— Моята племенница Джанис живее в Абърдийн. Тя добре ли е?