Джейн Костело
Шаферки (13)

Глава 13

— Кажи ми, Пит — Валентина се обърна към годеника на Джорджия. — Въобще проявяваш ли някакъв интерес към тениса?

— Аз съм по-скоро от феновете, които обичат да наблюдават този спорт — отвърна Пит и дари бъдещата си съпруга със сияеща усмивка. Джорджия отпи от питието си и вметна:

— Това, което се опитва да каже, е, че последният път, когато игра, въобще не беше във форма и едва не завърши в отделението за пострадали при произшествия.

— Скъпа, благодаря за подкрепата. Наистина е трогателно — пошегува се той. — Какво следва — да казваш на хората, че не струвам пет пари.

— С удоволствие ще ти дам един урок — вметна Валентина и му връчи една от своите визитки. Тя бе червена на цвят и не можеше да бъде объркана с ничия друга. — Извърших чудеса с форхенда на Джак. Той сам може да потвърди. Естествено, форхендът му беше доста по-добър от този на средностатистическите играчи — добави тя и му хвърли примамлива усмивка.

Вече бяхме на десерта, а Джак и аз си бяхме разменили едва няколко думи, откакто се настанихме на масата. За мен не бе кой знае каква трагедия, но започнах да се съмнявам в здравия разум на Валентина.

На няколко пъти той се беше обърнал към мен, но тя го възпираше, сякаш го държеше на чифт юзди. До този момент го бе помолила най-малко четири пъти да провери да не би червилото й да се бе размазало. Подозирах, че по-скоро бе готова да инсценира собствената си смърт, отколкото да го остави да поведе разговор с някого другиго, а не с нея.

Единственото изключение бе Пит. Тя позволи на Джак да поговори за кратко с него за общата им страст — ръгбито. Но разговорът приключи внезапно, когато Пит предложи на Джак да отиде с него на мач в ложата следващия уикенд. Поканата беше само за едно свободно място.

Единственият сериозен недостатък от цялото това положение бе, че от дясната ми страна се намираше чичо Джайлс. Подчертавам, че нямах нищо против чичо Джайлс, който всъщност бе прекрасен човек. Но ако кажеше още една дума за колекцията си от ловджийски пушки от 19 век, щях да го помоля да ми заеме една, за да сложа край на мъките си.

— От тийнейджър се занимавам с ловни пушки — добави той.

— Днес за това можеш да получиш присъда за противообществени прояви — пошегувах се аз, но той просто се намръщи и продължи да говори за утвърдените качества на английската изработка.

Възползвах се от паузата, за да надзърна докъде е стигнала Шарлот на маса номер 14 и с удоволствие установих, че тя и Джим се бяха вглъбили в разговор. Поне Джим бе вглъбен. Шарлот късаше нервно салфетката си и в момента бе заобиколена от толкова много парченца, че сякаш току-що се бе появила от снежна буря. Е, това все пак бе някакво начало! Спокойно можех да заявя, че той изглеждаше доста заинтересован.