Джейн Костело
Шаферки (84)

Глава 84

Апартаментът на Джак

Петък, 18 май

Миналата вечер се случи нещо забавно. С Джак излизахме средно по пет пъти седмично след сватбата на Джорджия. В момента бях обзета от еуфория, която в много отношения бе безценна, но това не се отразяваше добре върху банковата ми сметка.

— Нека да си останем в апартамента — предложи Джак. — Ако искаш, ще вземем някой дивиди филм и ще се гушнем на дивана.

— Фантастично — отвърнах аз. Колкото и да бе странно, наистина мислех така.

До този момент едно такова предложение беше сред нещата, които ми действаха като „спусък“: онези дребни неща, които можеше и да изглеждат напълно безвредни за някой случаен наблюдател, но бяха достатъчни да ме накарат да кроя планове как да се сдобия със свободата си, и то с цялата решителност на затворник от Алкатраз.

Имах много такива „спусъци“. Като се почнеше с гледката на нечии чорапи в коша ми с дрехи за пране и се стигнеше до предложение за вечеря с родителите, всичко, което логично можеше да се счита за „сериозно обвързване“, беше достатъчно, за да ме накара да избягам панически. Но очевидно след миналата вечер да си остана у дома и да гледам дивиди филм се оказа доста по-вълнуваща перспектива, отколкото да посетя премиерата на някой филм, където да ми кавалерства Брад Пит.

Още по-странното бе, че това оправдаваше очакванията ми. Харесваше ми да ям вечерята, която Джак бе сготвил за мен, харесваше ми да гледам безсмисления филм, който бяхме взели, харесваше ми да се гушкаме на дивана. Не просто ми харесваше, а ми беше ужасно приятно да се гушкаме на дивана.

Имаше една-единствена неприятна случка за цялата вечер, нещо, което не можех да си избия от главата дори и сега. Джак отиде до банята и докато не беше в стаята, започна да звъни мобилният му телефон. Тъкмо се канех да отговоря вместо него, когато видях името, което трепкаше на екрана. Бет. Очите ми се разшириха от възмущение. Седнах и го оставих да звъни, като се чудех как, по дяволите, да постъпя. Спря да звъни точно когато той се върна от банята.

— Изпусна някакво обаждане — съобщих неуверено.

— Добре — отвърна той и погледна екрана на телефона. — Мерси.

Разглеждах внимателно израза на лицето му, но той не издаваше нищо.

— Няма ли да им позвъниш? — попитах аз възможно най-небрежно.

— Ще оставят съобщение, ако е нещо важно. — Той повдигна рамене също толкова небрежно.

Тъкмо се канех да попитам дали не е бил някой, когото познавах, просто за да проверя дали щеше да се опита да се престори, че е бил някой друг, но се въздържах. Може би имаше съвсем невинно обяснение. Всъщност бях сигурна в това. Не можех просто да се впусна в детайлен разпит. Връзките се основаваха на доверие или поне така ме убеждаваше всяко списание, което бях чела във всеки един фризьорски салон, който бях посетила. Трябваше да му вярвам. Определено.

Ами ако се окажеше абсолютен мерзавец, който излизаше и с двете ни? А аз започнах да се влюбвам в него! О, господи! Дявол да го вземе! Ахх!

Като ми отговори така, млъкнах и не зададох повече въпроси. Отчасти, за да не си помисли Джак, че бях някоя ревнивка, обсебена от манията да държи всичко под контрол, и която дори не искаше той да говори с други жени, но също, така и защото не исках да научавам отговорите.

Тази вечер позвъних на входната врата на Джак в седем часа. Отново бях обръснала краката си (не са били толкова гладки от много дълго време, всъщност, откакто съм била на три месеца), бях си сложила толкова грим, колкото да прикрия някакви недостатъци, но не прекалено много, просто толкова, колкото бе нужно, за да прекараш една приятна вечер пред телевизора.

Той отвори вратата. Бе облечен в дънки и тениска, която примамливо излагаше на показ очертанията на ръцете му. Веднага разбрах, че тази вечер нямаше да мога да се съсредоточа върху нищо друго.

— Влизай — каза той, докато сваляше палтото ми. Обгърна ме фантастичен аромат и за първи път той не идваше от Джак.

— Нали обичаш тайландска храна? — попита той, когато влязохме в кухнята, за да разбърка соса си.

— Обожавам я — отвърнах аз.

Тогава някак си, да си призная и аз не знам как, се случи нещо, което изведнъж сложи край на разговора ни. Може би бяха подправките, които завладяха сетивата ни, но по-вероятната причина бе простият факт, че това нарастваше в продължение на седмици. Каквото и да бе обяснението, само няколко секунди след пристигането ми двамата с Джак се прегръщахме и целувахме. Не, не се целувахме, направо се изпивахме жадно.

Бяхме впили устни един в друг, а той притискаше силно тялото си към мен. Препъвахме се из стаята, докато накрая не се озовавахме на барплота за закуски. Джак ме повдигна и постави на един стол без облегалка, като продължи да целува всеки сантиметър от ключицата ми, а аз обгърнах крака около талията му. Нещо ме завладя, когато сграбчих тениската му и решително я смъкнах. Пред мен се откриха гладките и стегнати мускули.

Взаимно смъкнахме дрехите си една по една, докато и двамата не останахме почти голи. Джак проникна в мен. Потънахме в блаженство и без колебание можех да кажа, че никога преди това не бях изпитвала подобно усещане.

Тайландското червено къри вреше някак неестествено, а оризът се превръщаше в каша. Нямаше съмнение, че вечерята щеше да е негодна за ядене.

Но, честно казано, нито един от двама ни не го беше грижа.