Джейн Костело
Шаферки (67)

Глава 67

Моят апартамент

9 април, 18:30ч.

Той не се обади.

Вече бе 18:30 часа и днес трябваше да излезем заедно. В момента имах две възможности. Можех да си остана вкъщи и да мия цяла вечер като една самотна стара мома или да се обадя на Джак, но така рискувах да заприличам на някоя жена, която през свободното си време обича да готви задушено заешко.

И двете перспективи не бяха никак примамливи.

Нужни ми бяха почти двадесет и четири часа размишления, но накрая реших да избера втората възможност. Това бе рискована стратегия, но поне щях да знам какво бе положението ми.

Влязох в бележника с номерата в телефона си, превъртях надолу, за да стигна до името му, и бързо натиснах „набери“, преди да ме бе обзело трескаво безумие.

Но телефонът дори не издаде сигнал, а директно се свързах с гласовата поща, което означаваше, че той или разговаряше с някой друг (вероятно някоя, която бе значително по-слаба, с по-голям бюст и по-привлекателна от мен), или пък го бе изключил (вероятно защото бе с някоя, която бе значително по-слаба, с по-голям бюст и по-привлекателна от мен).

— Здравейте, свързахте се с телефона на Джак…

О, боже, да оставя ли съобщение?

— Но в момента не мога да разговарям…

Щях да оставя.

— Просто оставете съобщението си след сигнала…

Не, нямаше да оставя.

— И ще се свържа възможно най-скоро с вас.

По дяволите!

— Ъъъ, здрасти, Джак, обажда се Иви! — объркано започнах аз. — Просто реших да ти звънна, защото… ами, за да те чуя. А и защото, ако помниш, се бяхме разбрали да излезем и тъй като не се обади… Не искам да си мислиш, че те преследвам или нещо подобно, не ти се обаждам за това. Сигурно се чудиш защо тогава се обаждам! Ами, просто искам да ти кажа, че ако не искаш да излизаш с мен, няма никакъв проблем. А ако искаш — това би било страхотно, дори повече от страхотно. Ако е така, аз съм тук! Но очевидно не искаш, иначе щеше да се обадиш. Е, ще затварям.

Канех са да приключа, но за миг се поколебах.

— Каквото и да стане — добавих аз, — този уикенд си изкарах чудесно. Просто реших, че трябва да ти го кажа. Чао.

Затворих.

Джак явно не бе имал намерение да излезе на среща с мен.

Не можех да повярвам.

Дотук беше историята между нас. Тя приключи още преди да започне. Но това, което не разбирах, бе, че той изглеждаше ентусиазиран. Докато не го видя да флиртува с друга жена, Иви. Но по всичко личеше, че наистина ме харесваше. Като изключим факта, че си даде телефонния номер на друга. Но нима не ме целуна и не ми каза, че днес ще излезем? Да, но кой знае още с колко жени е постъпил така?

Просто трябваше да се стегна. Не си заслужаваше да си губя времето, мислейки за него. Нямаше да го споменавам на никого, дори нямаше да си мисля за това.

Ето, вече се чувствах по-добре.