Джейн Костело
Шаферки (17)

Глава 17

Здравият разум ми подсказваше, че след това малко представление трябваше да спра да пия, но чашата шампанско, която Грейс току-що ми наля, бе единствената ми утеха в този момент. Освен това, да останеш трезвен на сватба, не бе най-доброто решение, когато всички останали правеха така уверено точно обратното.

— Смяташ ли, че сега Шарлот е добре? — попита Грейс, когато я осведомих какво се е случило.

— Кой знае? Замъкнах я към дамската тоалетна веднага след случилото се, но тя не желаеше да говори за това, въпреки всичките ми опити. Непрекъснато повтаряше, че е добре. Очевидно бе, че ме лъже, но знаеш каква е Шарлот, когато се затвори в себе си, дори Специалните въздушни служби на Великобритания няма да са в състояние да измъкнат каквато и да било информация от нея, ако е решила да не проговаря.

Взех шепа фъстъци от купата пред нас и започнах да си похапвам, но тогава усетих, че Грейс изведнъж се бе разсеяла. Погледнах, за да разбера каква бе причината: новият й съпруг я целуваше по бузата.

— Здравей, съпруго моя — промълви Патрик, който изглеждаше влюбен и леко подпийнал.

— Съпруже, а как си ти, дявол да го вземе? — попита тя с усмивка.

— Доста добре за женен мъж — отвърна той и я целуна по устата.

— За бога! — недоволствах аз. — Знам, че сте младоженци, но ме дразните ужасно.

— Сега вече сме женени и ако искаме, можем да си разменяме целувки пред хората — отвърна Патрик. — Всичко е законно.

— Когато се жените, това ви позволява да спорите пред хората, а не да се целувате пред тях. Никой ли не ви каза? — добавих аз.

Патрик седна, за да се присъедини към разговора ни.

— Е, как се чувстваш? — любопитствах аз. — Различно? Искам да кажа, че сега вече си женен мъж. Чувстваш ли се по-различно от вчера, когато беше млад, свободен и необвързан? — добавих.

— Вчера все още бях на тридесет и четири — отговори той. — Но що се касае до въпросите ти, не съм много сигурен. Не мисля, че усещането е различно, поне в момента. Но ако ме попиташ утре, може да се окаже, че напълно съжалявам за цялата тази работа.

Грейс го ръгна в ребрата.

— Ти чувстваш ли се различно? — попита той Грейс, като очевидно не бе сигурен какъв отговор иска да получи.

— Да — каза тя. — Доста по-различно.

Той се наведе, за да я целуне отново. Изглеждаха толкова влюбени.

Като ученичка Грейс обикновено се влюбваше в смелия и опасен Хан Соло, а не в красивия, но скучен Люк Скайуокър. И до известна степен не беше никаква изненада, че се омъжи за Патрик, а не за някой от мъжете, с които бе излизала преди това.

Връзките й със „сериозни“ приятели — единият в шести клас, а другият в университета — продължиха над две години, но беше ясно, че нито един от двамата не бе „избраният“.

Причината не беше в това, че не бяха симпатични. Напротив, бяха прекалено симпатични. У Патрик имаше нещо неповторимо и честно казано, това беше много повече от привличане.

На практика това означаваше, че… ами казано по друг начин, той бе имал безброй похождения. Патрик бе излизал с толкова много жени, че в сравнение с него Джордж Клуни изглеждаше благоприличен като самия Папа.

Това винаги бе обнадеждавало хората като мен. Защото ако Патрик, бившият заклет ерген и обигран Казанова, можеше да се влюби, да има две деца и да бъде верен в продължение на седем години и дори да се ожени, то тогава трябваше да има надежда и за отчайващи случаи като мен самата.

— Изглежда няма да можем да консумираме брака си тази вечер — Грейс ми съобщи малко по-късно, докато наблюдаваше Патрик, който леко се клатушкаше, докато разговаряше с някои от гостите.

— Но това е първата ви нощ като съпруг и съпруга — настоях аз. — Трябва да има джиджи-биджи. Такива са правилата.

— Никога не съм го виждала толкова пиян — каза тя и поклати глава. — Не мисля, че дори новото ми бельо, марка „Агент Провокатор“, ще окаже някакво въздействие.

— Мислех, че това бельо върви с атестат, който гарантира секс — отвърнах аз, но клатушкането на Патрик стана още по-осезаемо. Предполагам, че щеше да се окаже права. Единственото нещо, което би разпалило страстта у него и би го подтикнало към действие, бе дефибрилатор.

— Мамо, ще дойдеш ли да танцуваш с мен? — попита Поли, докато теглеше Грейс за полата.

— Когато започне диското, обещавам, че ще танцувам — отвърна тя. — Все още не съм поздравила някои хора.

— Ама то започна, мамо — настоя тя.

— Помоли ли татко? — попита Грейс.

— Да, но той е много пиян — отговори Поли.

Сега наистина не бе удачен момент да се спори с Поли.

— Знаеш ли, права е — обърнах се към Грейс и кимнах към дансинга.

— За кое — че Патрик е пиян ли? — каза Грейс. — О, да. Мисля, че вече го установихме.

— Не, говоря ти, че диското започна — поправих я аз. — Не трябва ли да си на дансинга за първия танц?

Грейс остави чашата с шампанско и хвана Патрик за ръката. Последвах ги до края на дансинга, останалите гости се струпаха и засвири музиката на първия им танц.

— Иви, ти ще танцуваш ли с мен? — помоли ме Поли, като сега подръпваше моята пола.

— Не мога, миличка. Това е първият танц на мама и татко. Никой друг не бива да танцува.

— Но защо?

— Ами просто така — отвърнах аз, като осъзнах, че аргументът ми въобще не бе обоснован.

— Това е тъпо! — намръщено отговори тя и закрещя. — Мамооо! И аз искам да танцувам.

Гостите около нея започнаха да се смеят тихичко. Добре, че бе сладурана.

Патрик притисна драматично Грейс към себе си, а после я наведе надолу така, че гърбът й направи извивка а ла Скарлет О’Хара. Едва не я изпусна, всъщност само това издаваше пиянското му състояние. До известна степен то допринесе за представлението, въпреки че, съдейки по израза на лицето на Грейс, тя се опасяваше, че ще й счупи врата.

Гостите не откъсваха поглед от тях и ръкопляскането и одобрителните викове ставаха по-силни, когато Патрик завъртя Грейс на дансинга, като очевидно смяташе, че е добър колкото Фред Астер.

Погледнах надолу и внезапно разбрах, че съм изгубила Поли. Не бях кой знае колко разтревожена, защото тя целия ден тичаше наоколо, но се изненадах, че толкова лесно се е отказала да намери партньор за танца.

Но когато отново погледнах към дансинга, съзрях мъничката й фигура.

Бе намерила някого, с когото да танцува.