Джейн Костело
Шаферки (119)

Глава 119

— Ех, ама, че сватба! — подметна Джорджия, докато използвахме съдържанието на козметичната й чантичка в дамската тоалетна. Колекцията й от козметика бе комбинация от евтини червила и пудра, която вероятно струваше повече и от златен прах.

— В сравнение с нея твоята бе направо скучна, нали? — отвърнах аз, докато леко докосвах скулите си с четката за руж, опитвайки се да върна цвета им. — Без побоища, без ковчези, без съпружески скандали. Наистина беше малко скучна.

— И слава богу! — засмя се тя. — Макар че трябва да признаеш, че Валентина понесе всичко стоически. И в този ред на мисли, как се чувстваш напоследък, Иви?

— Какво имаш предвид? — попитах аз.

— Е, ами чух, че все още си разстроена и преживяваш раздялата с Джак — продължи тя. — Ние така и не успяхме да си поговорим за това. Дори не сме се виждали след сватбата на майка ти.

— Добре съм — отвърнах аз. — Честна дума, Джорджия. Случват се и такива неща.

— Е, ако това има някакво значение — добави тя, — Бет ми каза, че след случилото се той бил много потиснат на работата си.

Поколебах се.

— Бет? — повторих аз.

— Да, Бет. Сещаш се, братовчедка ми — отвърна тя.

— Да — отговорих аз. — Познавам братовчедка ти Бет. Просто си помислих, че каза „че бил много потиснат на работата си“.

— Точно така — вметна Джорджия. — Те работят заедно.

— Наистина ли? — Бях леко объркана. — Господи, нямах никаква представа! Искам да кажа, че бях решила, че се виждат, но…

— Да се виждат ли? — повтори Джорджия. — Иви, те не се виждат.

Намръщих се.

— Те работят заедно — обясни тя. — При това съвсем отскоро. Бет винаги е искала да работи в доброволческия сектор и на нашата сватба тя поговори с Джак за благотворителната организация, където той работи. Каза й, че има някаква незаета административна длъжност и тя му позвъни в понеделник, а седмица по-късно започна работа там.

— Значи тя все още работи за тях? — попитах аз.

— Да — отговори Джорджия, — но те уверявам, че между тях двамата няма нищо. Сигурна съм, защото Бет го бе харесала още от първия ден, но той дори не го бе забелязал. Очевидно просто не се интересува от нея. А тя не прави нищо друго, освен да се оплаква от това положение.

Поклатих глава.

— Но защо не ми е казал, че тя работи заедно с него? — попитах аз.

— Вероятно, защото е мъж — Джорджия отвърна пренебрежително. — В работата на Пит са умирали някои от колегите му, колежките са забременявали, а други са сменяли пола си, а той въобще не си е правил труда да ми спомене нещо за това.

Това може би обясняваше размяната на телефонните номера и пропуснатите повиквания на мобилния.

— Но това не обяснява нещо друго — обърнах се към Джорджия, докато тя закопчаваше ципа на козметичната си чантичка. Разказвах й за обаждането на Бет, на което отговорих аз на сватбата на майка ми. Затова как бе забравила тениската си в апартамента му онази сутрин. Как би могла да обясни това?

— Наистина не знам — отвърна тя с озадачена физиономия и тогава възкликна. — Чакай малко, това стана в нощта на сватбата на майка ти, нали?

— Да.

— Е, не е възможно да е била с него предната нощ, защото всички бяхме на парти у чичо Том, където чествахме петдесетия му рожден ден. Бях с нея през цялата вечер. Всъщност, отседнахме в хотела.

Сърцето ми се сви. Не знаех какво бе обяснението, за това, което тя ми бе казала по телефона. Но сега знаех, че публично обвиних Джак, че ми бе изневерил, а той всъщност е бил напълно невинен и направих това точно когато бе открил, че го бях излъгала за миналото си и накрая дори не съумях да вдигна телефона и да му се извиня.

Никога преди това не бях изпитвала такова неудържимо желание да избухна в сълзи.

— Ей, скъпа — обади се Джорджия. — Не се разстройвай.

— Съжалявам — преглътнах с усилие аз. — Но, господи, Джорджия! Това е катастрофа.