Джейн Костело
Шаферки (64)

Глава 64

Нашата моторна лодка пореше вълните и оставаше леки пръски върху лицата ни. Обаче от скимтенето на Валентина човек би си помислил, че тя се намираше в някое кану по време на силна морска буря. Изведнъж лодката подскочи, тласната от една вълна, и всички леко политнахме напред.

— О! — изпищя Валентина и някак си драматично се озова в прегръдките на Едмънд, въпреки факта, че всички останали бяхме запратени в противоположна посока.

Почувствах се разочарована, когато лодката пристигна в пристанището на Света Мери. Не само от това, че почти наближаваше времето, когато трябваше да напуснем това великолепно място, но Джак и аз щяхме да хващаме различни полети. Време бе да си кажем довиждане. Знаех, че щеше да ми се обади по-късно, за да се уговорим за срещата утре, но като напусках този остров, имах чувството, че с това приключва и един ваканционен романс. Естествено, без тена и огромната сметка за бара. Надявах се, че обратно вкъщи всичко щеше да си дойде на мястото.

— Само ще отскоча до магазина, за да си купя вестник, преди да тръгна — казах на Джак, който остана да ме чака отпред.

Опашката пред щанда бе досадно дълга, а на всичкото отгоре някакъв жалък и глупав тийнейджър най-отпред се опитваше да си купи презервативи.

— Да бъдат от обикновените, така ли? — попита продавачът, който вероятно бе на около седемдесет години и носеше тениска, която бе в чест на английското турне през 1996 година на групата „Стейтъс Куо“.

— Амии, да — отвърна нещастният му клиент, впил поглед в обувките си.

— Релефните са на промоция. Купуваш един, а получаваш два — продължи мъжът.

— Ами, добре, няма значение — отвърна момчето, докато си играеше с верижката на ключовете.

— Също така имаме и от тези новите с аромат, ако ти харесват. Пъпеш — четеше той и клатеше глава. — Какво ли няма да измислят в днешно време.

Сега тийнейджърът бе добил цвят на изключително зряла червена боровинка.

— Другите ще свършат работа — отвърна той, като ясно се виждаше, че отчаяно му се искаше това мъчение да приключи.

— Съвсем прав си, младежо — съгласи се мъжът. — Ако сравняваме двата пакета, в единия има шестнадесет презерватива. И ако това не е добра инвестиция, не знам кое би могло да бъде.

Най-накрая опашката се придвижи напред, но продавачът се впусна да разяснява възгледите си за това, дали корнулският пай с месно-зеленчуков пълнеж наистина щеше да си остане типично корнуелски, ако се направи от многолистно тесто вместо от една кора. Погледнах през прозореца и бях толкова изненадана, че отново се обърнах, за да хвърля повторен поглед. Бет се бе присъединила към Джак. Тя бе облечена в секси дънкови панталонки, ушити от по-малко плат дори от долнищата на банските, които се носеха по плажовете на Рио.

Той каза нещо, което я накара да се засмее, като в същото време тя палаво отметна назад дългата си тъмна коса. Бет се наведе към него и постави ръка на рамото му, като продължиха да се смеят. После изви талията си, за да махне парче хартия от задния джоб на шортите си, като очевидно се консултираше за това с Джак. Може би грешах, но бях сигурна, че това бе същото парче хартия, на което вчера й беше написал номера на телефона си.

Заковавах се на мястото си и се чудех какво, по дяволите, да направя. Но опашката постепенно спря да се движи и аз реших, че мога да направя само едно нещо. Изоставих вестника си и тръгнах да излизам, като се опитвах да изглеждам напълно безразлична. Работата бе там, че в никакъв случай не бих казала каквото и да било и въпреки това ми се искаше да съм вече там, за да разбера за какво си говореха. По-важното бе, че исках да видя що за тип в действителност бе този Джак.

Вече се намирах на няколко крачки от тях, но майка ми ме сграбчи за ръката.

— Иви — започна тя, — хайде, трябва да тръгваме, иначе ще изпуснем полета си.

Погледнах към Джак и Бет.

— Значи няма да има проблем, ако ти звънна следващата седмица? — попита тя и се усмихна, демонстрирайки редицата зъби, които бяха толкова бели, че имах чувството, че тя бе подвижна реклама на „Колгейт“.

— Ааа, разбира се, че не — отвърна Джак, който бе забелязал, че гледах към тях.

Когато Бет се отдалечи, забелязах, че половината от хората на пристанището не можеха да откъснат поглед от идеалния й задник, по-голямата част от който бе изложена на показ заради впитите й шорти. Приближих се към Джак и вдигнах куфара си.

— Прекарах страхотно — каза той.

— Ами, хубаво, добре — отговорих аз, без да зная как да постъпя в случая.

— Да няма някакъв проблем? — попита той.

Да.

— Не.

— Е, все още ли си навита да направим нещо утре? — продължи той.

Може би не бях разбрала правилно случилото се с Бет. Може би не бях чула правилно. Може би трябваше да го оправдая поради липса на доказателства. Може би бях пълен идиот. А може би не.

О, господи!

— Естествено — отвърнах аз. — На всяка цена ми се обади по-късно.

Придадох си равнодушен вид, но не изгорих напълно мостовете след себе си. Това бе единственият подходящ начин на държание. Той се наведе към мен, за да ме целуне, но неволно се отдръпнах леко и целувката му попадна върху бузата ми.

— До скоро — каза той.

— Чао — отвърнах аз. Започнах да се отдалечавам с ясното съзнание, че за съжаление нямаше и един-единствен мъж, който да гледа в задника ми.