Джейн Костело
Шаферки (87)

Глава 87

Един вик се понесе от другия край на стаята:

— Дявол да го вземе!

Това бе Денис, която се втурна към нас, сграбчи ръката на Валентина и започна да оглежда пръстена. Най-сетне Валентина изглаждаше доволна, но само отчасти.

— Щях да получа подобен! — възкликна Денис с такъв тон, че в сравнение с нея Колийн Маклафлин^[1] звучи така, сякаш цял живот бе вземала уроци по дикция.

Лицето на Валентина помръкна.

— Едва ли е бил такъв — отвърна високомерно тя и вирна нос.

— Беше — настоя Денис.

— Не! — упорстваше Валентина, като издърпа рязко ръката си. — Не е бил такъв.

— Честна дума — невинно продължи Денис. — Това е пръстен с цирконий, нали? Показваха го по канала за пазаруване миналата седмица. Великолепни са. Ама че си късметлийка!

Валентина изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Искаш ли да седнеш? — Шарлот се намеси дипломатично.

Приятелката ни драматично приседна на крайчеца на спалнята на майка ми, долепила ръка към челото си.

— Повтарям, че това не е пръстен с не знам какво си — решително отвърна тя.

— Пръстен с цирконий — поправи я Денис, без въобще да осъзнае какви неприятности успя да предизвика.

— Това — подчерта Валентина — е истински петкаратов диамант, който е идеално шлифован и единствен по рода си. Майсторите са работили в продължение на месеци, за да създадат най-прекрасния, неповторим и съвършен годежен пръстен, който някога може да бъде открит. А най-важното е, че струва цяло състояние!

Горката Денис най-сетне замълча.

— Да не би да си сгодена? — попита недоверчиво Грейс.

— Толкова ли е трудно за вярване? — Тонът на Валентина бе леко истеричен.

— Да, искам да кажа не — смутено отвърна Грейс. — Мисълта ми е, че познаваш Едмънд само от няколко седмици, нали? Не е ли малко прибързано?

— Ние сме влюбени! — изръмжа Валентина.

Шарлот се наведе, за да я прегърне.

— Радвам се за теб — отвърна простичко тя. — Заслужаваш го, Валентина.

Незнайно защо, но този жест подтикна към действие и останалите. Всички започнаха да се суетят и да я поздравяват. Когато това приключи и жените отново насочиха вниманието си към ролките и спиралата, аз се приближих до Валентина.

— Браво — започнах аз. — Това е фантастична новина, невероятно. Кога ти предложи да се омъжиш за него?

— О, вчера — отговори тя. — Беше много романтично.

— Коленичи ли пред теб?

— Между нас казано, не съвсем — прошепна тя. — Бяхме точно насред една изключително атлетична техника, за която бях прочела в „Космополитън“. Не мога да се оплача. Единственото, на което се надявах, бе да изпитам множествен оргазъм, а в крайна сметка получих годеник. Какво повече би могло да си пожелае едно момиче от подобна тиха вечер?