Джейн Костело
Шаферки (28)

Глава 28

Валентина дори не си направи труда да пусне завесата на пробната, докато се преобличаше.

Тя просто откопча ципа на роклята си и я остави да се свлече на пода. Остана напълно гола, само по сатенените обувки с висок ток и толкова миниатюрна прашка, че вероятно й бяха нужни микроскоп и пинцети, за да я облече.

Добре, тялото й бе абсолютно съвършено — високо вдигнати гърди, безкрайно дълги крака, а дупето й беше толкова малко и сякаш изрисувано с четка, че нямаше какво повече да се желае. Но нямаше да се чувстваме толкова неловко, ако не се държеше като някой, който току-що се бе озовал в шведска нудистка колония.

Изправена срещу огледалото в цял ръст, тя извърна глава, за да се възхити на задницата си и бавно прокара ръка по закръглените извивки на дупето си.

— Надявам се, че не съм напълняла след последната проба — добави тя. — Напоследък ходя по-рядко на фитнес.

— Сигурно е ужасно да живееш с целия този целулит — намесих се аз. — Нали знаеш, че има групи за взаимопомощ, в които членуват хора с подобни ужасни недостатъци като теб.

Тя изпухтя с досада и се обърна, за да може продавачката да й помогне при обличането на роклята. Продължих да разглеждам едно списание, а Шарлот ме побутна.

— Харесваш ли Джак? — прошепна тя.

Замислих се за миг, а после усетих, че се усмихвам.

— Да, мисля, че го харесвам, макар че това е в разрез с всичките ми принципи, като се има предвид, че е излизал с Валентина.

— Какво смяташ да правиш? — попита тя.

— Добър въпрос — отвърнах аз. Сега започна да ми просветва след намеците, които чух.

— Валентина е единствената връзка между нас — продължих аз. — Абсурдното е, че след като вече са се разделили, не мога да измисля никаква очевидна причина, за да се видя с него. Истината е, че съм на път да се превърна в натрапник. Смятам, че не мога да направя подобно нещо.

— И слава богу! — засмя се тя.

Но усмивката от лицето на Шарлот бързо изчезна, защото бе останала само една от нас, която трябваше да изпробва роклята си, и това бе тя. Когато влезе в пробната, плътно придърпа завесата до края и провери дали няма процепи, през които някой можеше да надникне. Продавачката влезе при нея, за да й помогне, но бе отпратена. Почти десет минути в пробната цареше мълчание.

Най-сетне аз бавно се доближих и се опитах да говоря шепнешком с Шарлот, без да привличам вниманието на останалите.

— Всичко наред ли е? — попитах аз.

— Почакай! Не влизай! — отвърна тя с леко истеричен тон.

— Добре, добре. Нямах такова намерение. Просто се чудех как върви, защото измина ужасно много време.

Внезапно вратата на бутика се отвори със замах и влезе Грейс. Както обикновено изглеждаше леко разрошена и задъхана.

— Как е зайчето? — попитах аз.

— Руни ли? Ветеринарят каза, че утре ще е със зачервено дупе — отвърна тя, — но успяхме да избегнем тежката операция. Как вървят нещата?

— Чудесно — отговорих аз и се доближих, за да поговорим насаме. — Чакаме Шарлот да излезе, но смятам, че е решила да излезе от пробната чак когато сватбата приключи.

Грейс ми хвърли поглед, изпълнен с разбиране. Тъкмо се канех да ида и отново да проверя дали Шарлот бе добре, когато чух писък. Продавачката отметна завесата на пробната. Явно бе забравила, че там има някой, защото бе минал почти четвърт час. Никога през живота си не бях виждала по-ужасен израз на нечие лице.