Джейн Костело
Шаферки (51)

Глава 51

Всъщност, не ми се ходеше до тоалетна, но след десерта се отправих натам, защото така щях да успея да направя дълго и напълно излишно отклонение, но щях да мина покрай масата на Джак. Изпънах роклята си, поех дъх и се отправих в негова посока, като се опитвах да скрия тревожния и незабавен ефект върху стомаха си, резултат от огромно парче сладкиш с извара, сиропирано с компот от диви боровинки.

Когато приближих, забелязах, че Бет се бе наклонила към Джак. Тя се смееше и въртеше кичур коса около пръста си и така старателно цупеше устните си, че в сравнение с нея Анджелина Джоли имаше нужда от увеличаване на устните с импланти. Изпитах вина, защото забелязах, че тя се бе отказала от десерта си. Опитах се да си поема още по-дълбоко дъх и тръгнах покрай тях с надеждата, че Джак можеше да ме забележи.

Но уви! Много добре знаех коя бе причината. Ако съществуваше конкурс по флирт, Бет щеше да спечели златен медал, с който да счупи всички рекорди. Тя така се бе втренчила в очите му, че той сигурно вече бе изучил роговиците й до най-малката подробност, подобно на някой оптик.

От мястото, където се намирах, не можех да видя лицето на Джак, въпреки че се напъвах да видя каква бе реакцията му на този масиран флирт. И макар че той бе с гръб към мен, не можех да не си помисля, че въобще не изглеждаше притеснен от факта, че някой бе нахлул в личното му пространство с цялата решителност на елитен военен взвод. Прониза ме ревност. Това въобще не ми харесваше.

Опитах се да се отърся от нея, като завих в обратна посока и поех друг курс, за да стигна до тоалетната, като по пътя си повлякох и Шарлот с мен. Поне пътешествието ми нямаше да бъде съвсем напразно.

— Имам да ти казвам нещо — хванах я за ръката.

— Какво? — попита тя.

— Джим те харесва.

— Ти все повтаряш това — отвърна тя и направи гримаса.

— Не, този път не спекулирам — ентусиазирано й отвърнах аз. — Той всъщност го каза.

— О! — възкликна тя.

Не очаквах подобна реакция. Единственото, което си помислих, бе, че не ми вярваше.

— Шарлот, честно! Не си измислям, нито преувеличавам, нито каквото й да било. Той каза, че те харесва — добавих аз. — Съвсем ясно и недвусмислено.

— Добре — безизразно отговори тя.

— Е, не си ли щастлива? — невярващо попитах аз. — Мислех, че го харесваш.

— Харесвам го като приятел — отговори тя.

Замислих се за миг.

— Нима се опитваш да ми кажеш, че всъщност не го харесваш? Имаш предвид, че наистина не го харесваш? — попитах аз и не можех да повярвам, че това бе правдоподобно обяснение.

— Наистина — намеси се тя. — Точно това казвам.

Нацупих се.

— Но той наистина, ама наистина те харесва, Шарлот. Той е просто страхотен.

— Е, Иви, съжалявам, но чувството не е взаимно — отговори тя с неприсъщо за нея раздразнение. — Не знам какво друго мога да добавя.

Чудех се как да реагирам на това.

— Е, няма да правя безполезни усилия, Шарлот, но трябва да призная, че съм изненадана — продължих аз. — Той е симпатичен, интелигентен, много мил и публично си призна, че те харесва. За бога, какво повече искаш?

— Не би ме разбрала — въздъхна тя, а после се шмугна в една от кабинките с едно парченце тоалетна хартия, което се бе закачило на тока й. Дори нямах възможност да се защитя.

В крайна сметка реших и аз да използвам тоалетната и влязох в съседната кабина. Тъкмо се канех да изляза, когато разпознах един глас отвън. Това бе Бет, която разговаряше с приятелката си — убийствено слабата и зашеметяваща шаферка Джина.

— И той всъщност ти даде номера си? — попита Джина.

Пуснах дръжката и реших, че много бих искала да подслушам този разговор.

— Записан е ей тук — изкикоти се Бет. — Не е ли прекрасен почеркът му? Кого заблуждавам, та той целият е прекрасен!

Сега и Джина се засмя.

Поставих капака върху тоалетната чиния и седнах, за да помисля над ситуацията. Защо ли имах ужасното чувство, че знаех за кого говорят?

— И така, кога ще му се обадиш? — попита Джина, а Бет й отвърна:

— Зависи от това, дали ще успея да го вкарам в леглото си тази вечер!

Двете избухнаха в дружен смях, а аз незнайно защо започнах да усещам, че леко ми се гадеше. Определено сгреших, като залях тортата си допълнително с компот от диви боровинки. Умирах да остана по-дълго и да чуя още от този разговор, но се притеснявах, че ако не изляза скоро, някой щеше да си помисли, че бях припаднала и щяха да се опитат да разбият вратата. Отключих и се запъти към мивката.

Забелязах, че Шарлот вече бе излязла.

— Здравейте! — поздравих весело Джина и Бет.

— Здрасти! — отвърнаха едновременно на поздрава ми.

— Вие двете забавлявате ли се? — попитах жизнерадостно.

— Тя със сигурност се забавлява — Джина кимна по посока на Бет и двете започнаха да се смеят.

— О! — Аз бях самата невинност. — Защо?

— Ами, нищо особено — намеси се Бет. — Просто ударих джакпота при разпределението на гостите по масите, това е всичко. Всъщност мъжът, до когото съм настанена, Джак, мисля, че каза, че те познава, но бегло.

— Да, познава ме — отвърнах аз, докато изхвърлях салфетката си в кофата за боклук. — Наистина ме познава. Бегло.