Джейн Костело
Шаферки (81)

Глава 81

Последва кратка пауза, в която се опитвах да разбера дали съм чула правилно думите на Гарет.

— Ти какво? — попитах накрая.

— Казах, че съм готов да ти дам втори шанс — повтори той, като изглеждаше изключително доволен от себе си. — Стигнах до извода, че никой не е идеален и ние трябва да се преборим като двойка с невъзможността ти да се обвържеш емоционално с някого или с нещо.

Не знаех дали да му се ядосам, или да се спасявам. Не предприех нито една от двете възможности, защото Джак бе в другия край на стаята. Успях да не повиша тон, когато се обърнах към Гарет:

— Гарет, ние вече не сме двойка.

Той направи гримаса:

— Иви, знам това. Няма нужда да ми говориш така, сякаш съм някакъв психопат. Не съм. Просто съм един обикновен мъж, който те харесва и иска да успее във връзката си с теб.

— Знам, че не си психопат — отвърнах аз, макар че сега, когато повдигна този въпрос, Норман Бейтс^[1] ми се струваше много по-привлекателно предложение.

— Гарет, виж — продължих аз, като съзнавах, че трябва да се върна при Джак. — Знам, че може би изглежда така, сякаш те избягвам, но това не е вярно. Наистина трябва да тръгвам.

От гърдите му се изтръгна продължителна въздишка.

— Обаче — добавих аз, когато се сетих за единственото нещо, което можеше да го успокои — ще ти се обадя идната седмица и тогава ще можем да поговорим, нали?

— Бих се радвал, Иви — отвърна той с кимване.

— Значи ще се видим отново — заключих аз и най-сетне бях на път да се измъкна.

Той ме сграбчи за ръката и добави:

— Преди да си тръгнеш, искам да вземеш нещо.

— Какво? — веднага се сетих за последния пакет, който беше решил да ми даде пред хората.

— Не бъди толкова подозрителна — укори ме той. — Просто го вземи. Моля те. Това е подарък от мен.

Той ми подаде малка кутийка, обвита в сребриста хартия, украсена с ужасна розова панделка. Започнах да клатя глава. Нямах представа какво може да бъде, но да приема какъвто и да е подарък от Гарет, в момента ми се струваше много по-непристойно, отколкото шкаф, пълен с порно, в гаража на някой пастор на англиканската църква.

— Не мога да приема това — отвърнах аз. Никога през живота си не съм била толкова недвусмислена.

— Можеш, Иви. Моля те! — отговори той. — Това са обеците, които искаше. Видя ги, когато бяхме излезли веднъж, и помня, че каза, че много ти харесват. Щях да ти ги купя за сватбата на Грейс, но тогава ти ме заряза.

Прободе ме вина.

— Гарет, наистина много мило от твоя страна — започнах аз, — но съм сериозна, просто смятам, че не е… уместно.

— Можеш да бъдеш толкова студена — отговори той и присви очи.

Гарет бе много добър в критикуването, като се имаше предвид, че бе влюбен в мен.

— Виж, съжалявам, но не ги искам. — Чувствах се ужасно, докато му връщах кутийката.

Той обаче не я взе, просто се извърна и си тръгна.

— Съжалявам, Иви — добави той, а изражението му бе толкова искрено, колкото на човек, който се бе разминал с Оскар. — Наистина трябва да тръгвам.

Преди да се усетя, той вече бе изчезнал. Офейка, без да успея да кажа или направя нещо.

Долен мръсник! Това си беше моят номер.