Джейн Костело
Шаферки (50)

Глава 50

Макар че аранжировката на масата бе ръчна изработка от кристали и листенца бяло злато, имаше нещо, което не ми бе по сърце. Джак и аз не седяхме един до друг.

Още по-лошото бе, че той бе настанен до друга шаферка — Бет, братовчедката на Джорджия. Не само, че тя бе по-млада с няколко години от мен, но на всичкото отгоре тази знойна брюнетка изглеждаше толкова естествено очарователна.

И все пак положението не бе толкова отчайващо, защото до мен седеше Джим, а това щеше да ми даде възможност да разбера дали му харесва новата визия на Шарлот.

— Какво мислиш за преобразяването на Шарлот? — попитах аз, когато ни сервираха предястията.

— Тя изглежда невероятно — отвърна той. — Наистина различно. Макар че според мен и преди изглеждаше добре.

Аз се усмихнах.

— Всеки път, когато те видя, ме питаш за Шарлот — добави той. — Някой ще си помисли, че се опитваш да ни сватосаш.

— Кой, аз? — учудих се аз. — Това е последното нещо, което би ми хрумнало.

Той замълча за миг и повдигна скептично вежди.

— Добре, а ако се опитвах — продължих аз, — подчертавам ако, ти едва ли би могъл да се сравняваш с Шарлот. Тя е истински ангел.

Джим се засмя:

— Доста си изкусна, но виж, аз съм наясно с това. Няма нужда някой да ме убеждава.

— Нима?

— Да. Още миналия път ти казах, че я намирам за прекрасна.

Чаках да каже „но“, подобно на изказванията от типа на: „Намирам я за прекрасна, но не я харесвам“.

— И наистина я харесвам — завърши той.

— Но? — отвърнах аз.

— Няма „но“ — каза ми той. — Харесвам я. Наистина я харесвам. Ето, сега щастлива ли си?

— Когато казваш, че я харесваш — упорствах аз и хапнах парченце пушена сьомга с крем фреш от зелени лимони, — че наистина я харесваш, какво имаш предвид: че се интересуваш от нея, нали се сещаш, романтично!

Дори аз смятах, че това звучеше ужасно сладникаво, но не можех да се сетя как иначе да го формулирам.

— Да — ухили се той. — За бога, какво още трябва да кажа? Да, смятам, че е прекрасна. Да, интересувам се от нея. Да, харесвам я. Доволна ли си сега?

— Харесваш я? — повторих думите му и почти подскочих от мястото си. — Наистина ли? Това е прекрасно. Дявол да го вземе, прекрасно е. Та вие сте създадени един за друг.

— Хм, не съм сигурен — отвърна той.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа — продължи той, — че не смятам, че чувствата са взаимни.

Не можех да го разбера този младеж.

— Взаимни са! — заявих аз. — Гарантирам ти!

— Хм — отново въздъхна той недоверчиво. — Не съм останал с подобно впечатление.

— О, ами такава си е нашата Шарлот — отговорих аз. — Безнадежден случай, искам да кажа, че понякога е малко срамежлива. Предполагам си забелязал.

— И ти смяташ, че това е причината?

— Определено. Остави всичко на мен — успокоих го аз.

Нямах търпение да съобщя добрата новина на Шарлот.