Джейн Костело
Шаферки (94)

Глава 94

Ако смятах, че поведението на Патрик бе странно, то бе нищо в сравнение с това на Шарлот.

За първи път, откакто започна диетата си, тя пи нещо, различно от газираните сладки напитки, и това имаше незабавен ефект. Когато малко по-рано отидох с нея до подвижната тоалетна кабина, едва не я прекатури, докато беше вътре.

— Оох! — въздъхна тя и енергично отметна глава. — Това е първото свястно питие от толкова време насам и наистина ме хвана.

Но тя не бе единствената. Ако бях прекарала целия следобед на въртележката на някоя детска площадка, нямаше да се клатушкам толкова силно, колкото сега с това посинено око и болкоуспокояващите.

— Въпреки това, усещането не е неприятно — изкиска се тя. — Всъщност е доста хубаво.

Щеше ми се да можех да кажа същото за себе си.

Когато с Шарлот се отправихме обратно към шатрата, видяхме, че групата бе в стихията си, също както и Валентина. Очевидно не се смущаваше от факта, че свирят парче на Ван Морисън, тя бе изтупала праха от старата програма стил а ла „Спайс гърлс“ и това бе първата й демонстрация пред публика от 1999 година насам. Едмънд не би могъл да изглежда по-горд.

— Знаеш ли — изневиделица започна Шарлот, — хората гледат на теб по различен начин, когато си слаб.

— Не знаех — решително отвърнах аз. — Изглеждаш наистина страхотно, но за мен си оставаш същата Шарлот. Винаги съм мислела, че си прекрасна и ще продължа да го мисля.

— Така е, но не всички са като теб, Иви — отвърна тя. — Да вземем майка ми…

Тя отпи голяма глътка вино.

— Знаеш ли какво ми каза в неделя? Това, което ми каза, беше: „Нямаш почти никакъв апетит“. Бях се отбила да обядваме и се отказах от йоркширския пудинг и заливката…

— И тя почти припадна, нали? — пошегувах се аз.

Шарлот се изкикоти.

— Но не е само майка ми — продължи тя, като доволно прокара ръце по веревно скроената рокля, — ами и…

— Кой? — попитах аз.

Тя ме погледна и се усмихна заговорнически.

— Мъжете — прошепна тя и се изкиска като палава ученичка.

— Мъжете ли? — повторих с усмивка. — Продължавай, с кого флиртуваш?

— Ах! — възкликна тя и отпи още една голяма глътка вино. — Ще се изненадаш.

— Шарлот — започнах леко учудена, — спри да ме дразниш. Хайде, кажи ми.

Тя поклати глава и отговори:

— Не сега.

— Шарлот! — протестирах аз. — За кого говориш? Казвай веднага!

Тя отново се изкикоти.

— Не мога.

— Добре, добре. — Умирах да разбера, но не исках да я притискам толкова настойчиво. — Случи ли се… нещо?

Тя погледна в чашата си с вино и отново се усмихна.

— О, да — замечтано отговори тя.

Очите ми се разшириха.

— Какво? — попитах аз.

Тя отново поклати глава. Очевидно се наслаждаваше на любопитството ми толкова, колкото и на случилото се.

— Е, целунахте ли се? — попитах аз.

— О, да — отново отвърна тя.

— Слушай сега — раздразнено започнах аз. — Журналист съм и рано или късно ще разнищя това, обещавам ти. Ще се видиш ли отново с него?

Усмивката на Шарлот внезапно изчезна и изражението й стана много сериозно. Погледът й издаваше, че е пияна.

— Надявам се — отговори тя. — Наистина много се надявам, но ако трябва да съм честна, не съм убедена, че ще стане.