Джейн Костело
Шаферки (97)

Глава 97

Бях обзета от инстинктивен ужас при мисълта, че не успях да предотвратя срещата между Джак и Гарет, но се сетих, че при създалите се обстоятелства това нямаше абсолютно никакво значение.

Първото нещо, което забелязах, когато ги видях заедно, бе изражението на лицата им. Гарет се усмихваше с една от все по-зловещите си усмивки, които започнаха да ми напомнят на преследвача на деца от филма „Мечта на колела“.

На Джак обаче никак не му бе весело.

— Може ли веднага да поговорим? — казах му аз.

— Какво? — намръщи се той. — Да, разбира се.

— Приятна вечер, Иви — обади се Гарет, докато ние се отдалечавахме, но единственото, което успях да направя, бе да го игнорирам.

Когато бяхме на безопасно разстояние, се обърнах към Джак и извадих телефона му.

— Ето — започнах остро аз. — Телефонът ти. Бет се обади и ме помоли да ти предам да й звъннеш.

— Добре — отвърна той, взе телефона си, без дори да прояви грам притеснение.

— Точно така — натъртих отново аз. — Бет.

— Чух те — отвърна той. Бях виждала тухлени стени, които биха проявили повече угризения.

— О, нима! — Съзнавах, че гласът ми започваше леко да потреперва с интонация а ла „всъщност съм обзета от истерия, но да бъда проклета, ако го покажа“. — О, чул си ме? Добре. Добре тогава. Хубаво.

Той въобще не ми обърна внимание. Е, това наистина бе невероятно. Всъщност бе абсолютно дебелоочие. Вместо това той каза:

— Иви, трябва да те попитам за нещо.

— О? — надменно кръстосах ръце на гърдите си. — За какво?

— За нещо, което… — Той спря на средата на изречението. — Защо правиш това?

— Кое?

— Защо правиш такава странна физиономия?

Сега вече наистина бях ядосана.

— Защото съм разстроена — отвърнах аз, като се опитвах да контролирам гласа си, защото усещах, че все повече заприличвах на изпадналата в бяс Мис Пиги.

— Всъщност съм дяволски разстроена, ти подло… — Искаше ми се да кажа копеле, но се притесних, че твърде много приличам на Вики Полард^[1]. — … да ме мамиш… хем така, хем иначе.

Самата аз усещах, че звуча абсурдно.

— За какво говориш? — попита озадачено Джак.

— Говоря за това, което става между вас с Бет — произнесох с усилие.

Той сбърчи чело.

— Недей да ме гледаш така — продължих аз. Главата отново започна да ме цепи. — Знам, че й даде номера си в Сили. Знам, че ти звъни, защото видях името й да се изписва на мобилния ти телефон. Преди малко се обади тя, за да каже, че тази сутрин си е забравила някаква тениска у вас. Сигурно си мислиш, че съм умна колкото амеба.

— Иви — спокойно отвърна той. — Не знаеш какви ги говориш.

— О, значи отричаш? — В този миг бях като някой обвинител от Върховния съд.

— Да — отговори той. — Отричам. И докато все още обсъждаме темата за лъжата и всичко останало, се чудя дали би могла да ми разясниш нещо?

— Давай — отвърнах аз и кръстосах толкова здраво ръце, че китките ми изтръпнаха.

— Нали се сещаш за онази сърцераздирателна история, която ми разказа на плажа в Сили, за това, как току-що си била зарязана? Кой те беше зарязал, онзи Джими, с когото сте излизали две години и половина?

Усетих как сърцето ми се качва в гърлото.

— Това бяха куп глупости, нали? — попита той.

Опитах се да измисля уместен отговор, но нищо не ми хрумна.

— И нека те попитам още нещо — неумолимо продължи той. — Вярно ли е, че ти никога, ама наистина никога не си се задържала с някого повече от няколко седмици, защото ти винаги късаш с тях?

И отново думите някак си ми убягнаха. Признавам си, че това бе нетипично за мен.

— Приемам мълчанието ти за съгласие. Защо ме излъга, Иви?

Внимателно обмислях въпроса и се опитвах отново да си спомня защо го направих.

— Не беше точно лъжа — мъчително отвърнах аз.

— Нима? — попита той.

— Добре де, беше, но имах основания — продължих аз. — Но нека да не сменяме темата. Искам да знам от колко време продължава това между вас двамата с Бет?

Той поклати глава:

— Между нас няма нищо.

— Не ти вярвам — промълвих аз.

Той не каза нищо, само ме погледна, а очите му пламтяха.

— Да не би тези абсурдни обвинения да са твоя начин за скъсване с мен? — попита той. — Защото сме заедно вече от осем седмици и съдейки от това, което чух, именно заради това са всички тези приказки.

— Смяташ ги за абсурдни, така ли? — настоявах аз, като отказах да обсъждам всичко друго, различно от най-наболелия за момента въпрос.

— Да — отговори той, — такива са. Но нека те улесня, Иви. Не е нужно да късаш с мен. С удоволствие ще си тръгна без много шум.

Тогава той се извърна и започна да се отдалечава.

— Очакваш да ти повярвам, че двамата с Бет не сте заедно, но отказваш да ми обясниш защо е оставила дрехите си в апартамента ти? — изкрещях след него.

— Няма какво да ти обяснявам, защото не съм направил нищо нередно! — изкрещя в отговор той. — О, и между другото, недей да очакваш, че и аз като Гарет ще те обсипя с бижута след раздялата ни.