Джейн Костело
Шаферки (14)

Глава 14

Бащата на Грейс изглеждаше толкова облекчен след края на речта си, че човек би си помислил, че бе държал реч на стадион „Уембли“. Това всъщност бе най-краткото и скромно слово в историята на сватбените речи, но всички ние се смяхме на единствената му шега и накрая го аплодирахме бурно.

Дойде ред на Патрик, но той бе свикнал да говори пред публика и изглеждаше доста по-уверен от новия си тъст. Той изпъна фрака, който така отчаяно отказваше да носи днес, и прокара ръка през русите си коси. Грейс го погледна с гордост.

— Позволете ми от мое име и от името на… моята съпруга — започна той, като се усмихна при споменаването на новата титла на Грейс — да изкажа нашата радост, че днес присъстват толкова много гости. С Грейс сме заедно вече седем години и открито мога да заявя, че всеки ден си мисля, че тя е истинска късметлийка, защото срещна мен…

Залата избухна в смях. Очевидно това щеше да е една от многото незлобливи и духовити забележки на Патрик.

Едва в края на речта му усетих, че някой ме гледа. Отправих поглед към Джак и очите ни се срещнаха за трети път днес. Дори и в този момент смятах, че това бе абсурдно. Дамата му седеше точно до него, а аз вече бях решила, че не ме интересуваше. Със сигурност не ме интересуваше.

Но не можах да се въздържа и започнах да изучавам безупречно красивото му лице и тогава забелязах лека усмивка, която се появи на устните му. Почти бях сигурна, че флиртуваше с мен. Залата избухна във възторжени аплодисменти, когато Патрик приключи речта си, а Джак и аз се отърсихме от това… нещо, в което, по дяволите, се забъркахме.

Когато ръкоплясканията затихнаха, Валентина се разсея за миг и Джак се възползва от възможността:

— Била ли си шаферка друг път? — попита той.

— Не, а ти?

— Опасявам се, че не — усмихна се той. — Веднъж бях шафер, но когато си на петнадесет, няма как да изглеждаш добре в кадифени кюлоти и папионка. Не ми беше много забавно.

Започнах да се смея:

— Е, при сватбите това е правило — всеки, който участва в церемонията, трябва да изглежда ужасно, за да не засенчи булката.

Той повдигна вежди:

— Че на теб кое ти е ужасното?

Преди дори да успея да измисля някакъв отговор, Валентина го сграбчи за ръката и го завлече от масата.

— Все още не си се запознал с булката и младоженеца — каза решително тя.

Наистина бе удивително — в един момент тя изглеждаше като момиче в оскъдното облекло на Плейбой, което нямаше връзка с главния мозък, а в друг — като учителка от викторианската епоха. Джак нямаше друг избор, освен да я последва, макар че бях сигурна, че забелязах лека гримаса на недоволство.

— И така, Иви — чичо Джайлс прекъсна мислите ми. — Малко по-рано ме питаше за цевите.

Нима?!

През следващите десет минути се опитах да се отърва от чичо Джайлс и когато най-сетне успях, се насочих право към дамската тоалетна, където знаех, че щях да бъда в безопасност. Грейс вече бе там и влязохме в съседни кабинки.

— Джак си го бива, нали? — провикна се тя.

Аз се поколебах. Чудех се как да отговоря правилно на подобен въпрос. Джак определено си го биваше, но имаше един значителен проблем.

— Той е по-скоро от онзи тип мъже, които Валентина харесва — отвърнах пренебрежително.

Грейс замлъкна за миг, а после попита:

— Какъв, глупав ли? Не смятам, че той е глупав. Вал казва, че е завършил университета в Оксфорд с отличие и сега е президент на някаква благотворителна организация.

Мълчаливо издърпах тоалетна хартия от ролката. Е, добре, учил е в елитен университет и има добра работа. Това просто означаваше, че не се вписваше в категорията на „плиткоумниците“.

— Иви? — каза Грейс.

— Да? — отвърнах аз.

— Ами нищо, просто се умълча.

Излязохме едновременно от кабинките. Тя ме погледна и укорително присви очи.

— Какво има? — попитах аз.

— Ти го харесваш — отвърна тя.

Добих възмутено изражение, като на някой несправедливо обвинен, че се бе изпуснал в асансьора.

— Не е вярно! — отговорих аз и се втурнах към мивката, за да си измия ръцете.

— Виж, не се притеснявай. Ще пазя тайната ти. За бога, само не казвай на Валентина. И без това е ядосана, защото не я поканих за шаферка. Ако й отмъкнеш кавалера, това ще я довърши.

— Грейс, нямам абсолютно никакви намерения да отмъквам когото и да било — отвърнах аз леко раздразнена. — И в случай, че ти е убягнало да забележиш, си успяла да поканиш на тази сватба три от бившите ми гаджета. Надали ще бъде удачно да отмъквам някого, дори и да го харесвах.

— Няма да се извинявам за това — отговори тя. — Когато изготвяхме списъка с поканените, само един от тях ти беше бивш, но до сватбата ти успя да излизаш и да превърнеш в бивши гаджета още двама от гостите.

— Е, добре, самодоволна госпожо младоженка — отвърнах аз, — само защото ти си открила прекрасен и интелигентен мъж, когото обичаш достатъчно, че да се решиш да прекараш остатъка от живота си с него, не означава, че същото ще се случи така лесно и с останалите ти приятелки.

— Значи нито един от мъжете, с които си излизала, не е бил красив или интелигентен, така ли?

Намръщих се. Грейс знаеше, че е права.

— Виж — продължи тя, — може би трябва малко да промениш очакванията си. Първоначалната романтика в една връзка избледнява с времето.

— В моя случай това става доста по-бързо — отвърнах аз. Сега вече се чувствах напълно потисната.

Тя се усмихна и повдигна вежди:

— Както и да е, ако харесваш Джак…

— Не, не го харесвам! — прекъснах я аз.

— Просто казвам, че ако го харесваше… Валентина не би трябвало да те притеснява толкова много. Знаеш колко много мъже е сменила, а в момента той тъкмо се е разделил с дългогодишната си приятелка. Предполагам, че забежката с Валентина е неговият начин да преодолее раздялата. Обзалагам се, че нейната функция е утешителна.

За миг млъкнах, решена да не се издавам. Думите на Грейс обаче ме хвърлиха в размисъл.

— Значи — попитах аз безцелно, когато се отправихме обратно към стаята, — мислиш, че те правят просто секс, така ли?