Джейн Костело
Шаферки (11)

Глава 11

„Как е възможно днес да има деветдесет човека гости и да ме сложат точно до Валентина и новото й завоевание? — чудех се аз. — Да не би през някой от предишните си животи да съм измъчвала котенца или да съм правила нещо подобно?“

Шарлот се опита да скрие усмивката си:

— Тя не е толкова лоша. Според мен се чувства несигурна.

И двете погледнахме към Валентина.

— Кели Брук^[1] ли? — обърна се тя на висок глас към един от шаферите. — Много забавно, защото повечето хора ми казват, че приличам на Анджелина Джоли…

— Знам, че не е толкова лоша — добавих аз, — но защо пък да е несигурна? Ако беше заключена с катинари или охранявана с карабина, надали щеше да изглежда по-сигурна, отколкото днес.

Шарлот се разкикоти.

— Както и да е, нека видим кой е на твоята маса. Ама че късметлийка! — сбутах я с лакът.

Шарлот бе настанена до Джим, любимият братовчед на Грейс. Той бе стажант-оператор в Би Би Си. Днес беше впрегнат да заснеме сватбата с камера. Въпреки че бе по-млад от нас с година или две, той бе един от най-милите мъже, които някога бихте срещнали. Винаги съм смятала тайничко, че той би бил идеалният партньор за Шарлот.

— Да знаеш, Джим е прекрасен! — изтърсих аз немного тактично.

Шарлот се изчерви и извърна поглед. Винаги правеше така. Често почти без причина. Тя мразеше тази своя черта, при която един-единствен прилив на кръв към главата излагаше на показ пред всички мислите й. Познавах Шарлот и можех спокойно да заявя, че в случая тя си падаше по Джим.

— Какво има? — попитах внимателно. — Познаваш Джим, нали?

— Да, срещали сме се един или два пъти преди това…

— Не смяташ ли, че е мил? — добавих аз.

— Хммм — отвърна тя, но сега страните й добиха цвета на гъстото вино „Валполичела“.

— Можеше и да е по-зле, нали? — обърнах се към нея.

— Не разбирам какво имаш предвид — отвърна тя, докато си играеше с връзките на сатенената си чантичка.

Аз я хванах за ръката:

— Шарлот, не е нужно да криеш тези неща от мен. — Въпреки всичко тя продължаваше да изглежда като тийнейджър по време на разговор с родителите си, чиято тема бяха контрацептивите.

— Ако искаш, мога да му подметна това-онова — предложих аз, когато тя продължи да мълчи.

— Не! — отвърна Шарлот веднага. — Моля те, Иви, недей!

— Добре, добре — реших, че бе време да се откажа. Но само засега! Много добре знаех, че ако се почувстваше прекалено притисната, щеше да направи и невъзможното, и дори щеше да започне да избягва Джим. Безспорно по някое време бедното момиче щеше да има нужда от моята намеса. Не се съмнявах в това. Шарлот бе имала само един приятел — Гордън, специалист по влагата, който беше изключително скучен. Единственият му талант беше, че можеше да ти каже всичко, което въобще не те интересуваше — за разликите между загниването при суша и влага и повярвайте ми, оказваше се, че те бяха много и разнообразни. Това беше преди много години и Шарлот бе доста закъсняла за още една такава романтична връзка.

Преди да седнем по масите, отидох да си напудря носа, да проверя три пъти да не би силиконовите подплънки да не са си на мястото, да нямам зеле по предните зъби и да не би случайно полата ми да се е впила в бикините. После поех дълбоко дъх и се насочих към сватбената шатра, за да открия маса номер пет. Джак вече беше там, но сам. Реших да се отклоня, за да не ми се налага да разговарям насаме с него, но той ме забеляза и приятелски повдигна вежди, за да покаже, че ме бе познал.

О, не! Някой трябваше да ми помогне! Вече не можех да се отърва от сладкишчето на Валентина.