Джейн Костело
Шаферки (7)

Глава 7

Когато погледите ни се срещнаха, аз се изчервих и се извърнах смутено, а в съзнанието ми заприиждаха мисли за онези проклети пилешки филета. Наведох се и прошепнах на Поли:

— По време на церемонията се държа като едно добро момиче — обърнах се към нея, като се надявах да създам впечатлението, че вниманието ми бе изцяло погълнато от нея.

Тя погледна към мен и сякаш ми казваше: „Какви ги говориш?!“.

Почти стигнахме вратата, но все още усещах пронизващия му поглед. Мислех си: „Нека пилешките филета да вървят по дяволите, Иви! Просто го погледни!“. Когато се обърнах бавно към него, в ушите ми звънтяха ръкоплясканията. Той пляскаше възторжено и щом усети, че го гледам, ми се усмихна. Усмивката му бе мила и дружелюбна, изпълнена с истинска самоувереност.

Докато аз самата не изпитвах грам самоувереност.

Знам, че бе смешно, но отново се извърнах — без да му се усмихна в отговор, без да отвърна на погледа му, без да направя абсолютно нищо. Съсредоточих погледа си върху роклята на Грейс и ми се прииска да се изпаря оттук. Забелязах, че съм закопчала накриво две от копчетата, но в момента те бяха най-малката ми грижа.

Когато стигнахме приемната, Грейс и Патрик си размениха целувка, отвориха шампанското с гръм, а гостите се тълпяха, за да поздравят щастливата двойка. Сграбчих чаша шампанско от минаващия наблизо сервитьор и едва се въздържах да не я изпия на един дъх, докато наблюдавах вратата, през която рано или късно щеше да влезе той.

Не че имах представа какво щях да направя тогава.

Скоро приемната се изпълни с много развеселени хора и бе трудно да проследя сред множеството кой влиза през вратата. Сърцето ми подскочи, когато усетих, че някой бе застанал до мен.