Джейн Костело
Шаферки (33)

Глава 33

Почти изплюх кафето си.

Бяха изминали седмици от сватбата на Грейс и нито бях чувала, нито бях виждала Джак. Това не се разминаваше с очакванията ми, като се имаше предвид, че той и Валентина вече не бяха заедно, въпреки че много по-лесно можех да повярвам в съществуването на Дядо Коледа, отколкото в това, че тя го бе зарязала.

Но едно нещо бе неоспоримо — не бях спряла да мисля за него. А това беше леко дразнещо. Както си седях и се опитвах да изфабрикувам някоя статия, той изскачаше в съзнанието ми. Просто ей така. Дълбоките му кафяви очи, широките му рамене, гладката кожа и… когато имаш краен срок от двадесет минути, ви гарантирам, че нямаше нищо по-неприятно от това.

Както и да е, още по-дразнеща бе мисълта, която непрекъснато обсебваше съзнанието ми, а именно това, че Джак и Валентина вече не излизаха, също се оказваше проблем. Бях споделила на Шарлот, че Валентина бе единствената връзка между мен и него.

Резултатът бе, че, след като разбрах новината за скъсването им, явно започнах да отделям прекалено много време, за да измислям всякакви сценарии, в които мога отново „да се натъкна случайно“ на него.

Например можех да предложа да напиша специална статия за неговата благотворителна организация. Отхвърлих тази идея — беше прекалено неетична. Не можех просто да тръгна да пиша специално статии за някакви си организации, само защото постоянно се събуждах облята в пот и разяждана от вина, след като бях сънувала техните изпълнителни директори. Освен това, бе прекалено очебийно.

А бих могла да се захвана с тенис и да се запиша в клуба на Валентина. Отхвърлих и тази идея — напълно неосъществима. Никога нямаше да мога да се фръцкам като нея през цялото време и да демонстрирам повече плът, отколкото обикновен модел на бански костюми. Освен това, пак бе прекалено очебийно.

Дали не бих могла да се отбия в кафенето, което бе близо до офисите на организацията му? Отхвърлих и тази възможност, защото прекалено много напомняше на поведението на някои от бившите ми гаджета. Освен това, за сетен път заключих, че и тази идея бе прекалено отчаяна.

И така, след като посветих ужасно много време на измислянето на хитри планове за това, как бих могла да се видя с Джак, пак продължих в същия дух. Продължавах да мисля. Всъщност мислех толкова напрегнато, че чак получавах главоболие. На всичкото отгоре и това съобщение от самия него. Само дето майка ми взела, че изтрила проклетото нещо.

— Моля те, опитай се да си спомниш какво точно пишеше в него? — молех я аз, като се насилвах да не звуча толкова ядосано.

— Ох, ами не знам — отвърна тя. — Нещо за някаква сватба — това беше. Опитах се да накарам думите да се придвижат надолу като при текстов редактор, но те просто изчезнаха. Ако питаш мен, това е глупава джаджа. Може би вината е в нея.

— Единствената вина се крие в здравия ти разум — въздъхнах аз. — Моля те, просто помисли! Ако ще те насоча, срещнах този човек на сватбата на Грейс.

— Не, това не ми помага много — разсеяно отговори тя. — Беше нещо за сватбата на Джорджия и Пит.

Сватбата на Джорджия и Пит. Защо Джак ще ми праща съобщение за тяхната сватба?

— Той да не е новият ти приятел? — попита тя.

— Не! — троснах се аз.

— Трябва да си почиваш повече — добави майка ми. — Понякога изглеждаш ужасно напрегната, Иви. Защо не започнеш да идваш на рейки^[1] заедно с мен?

Претърсих бележника си с телефонни номера, за да намеря името на Джорджия. Когато тя вдига телефона, шумът, който се чуваше около нея, бе толкова силен, че сякаш ми говореше от вътрешността на барабана на прахосмукачка.

— Как си? — попита тя весело. — Надявам се, че се придържаш към режима си за разкрасяване. Не искам никакви пъпки на сватбените си снимки.

— Използвам толкова много ексфолиант, че чак се вижда месото на бузите ми — отвърнах й аз. — Ти как си? Едва успявам да те чуя.

— Летя, за да направя една последна проверка на мястото на церемонията — крещеше тя. — Това, което чуваш, е звукът от хеликоптера.

Джорджия щеше да се омъжи в един изключителен хотел, който се намираше на закътано място на най-уединения от островите Сили, съвсем близо до брега на Корнуол. Сигурна съм, че всичко щеше да бъде великолепно, но очевидно това не бе най-удачното място, до което непрекъснато да пътуваш, когато организираш сватбеното си тържество.

— Тогава няма да те бавя — отвърнах аз. — Имаш ли представа защо мъжът, с когото Валентина бе на сватбата на Грейс, ми праща съобщение за твоята сватба?

Но гласът й се изгуби отново, заглушен от звука на перките.

— Джорджия, там ли си? — изкрещях аз и веднага осъзнах, че жената от съседната маса, която се опитваше да изпие едно кафе на спокойствие, сигурно бе очарована от моите крясъци. — Джорджия, не те чувам!

— Сега те чувам! — отвърна Джорджия. — Имам чувството, че се намирам във филма „Апокалипсис сега“. Какво каза?

— Тъкмо те питах имаш ли представа защо мъжът, с когото Валентина бе на сватбата на Грейс, ми праща съобщение за твоята сватба?

— За Джак Уилямсън ли говориш? — попита тя.

— Същият.

Последва кратко мълчание, след което тя отговори:

— Нямам никаква представа.

Страхотно! Майка ми бе разбрала погрешно съобщението.

— Искам да кажа, че въобще не знам защо ще ти праща съобщение за сватбата — добави тя. — Обаче и той е поканен.